Засичаме се случайно в ресторанта на „Гранд Лара Парк“ в турския курорт Анталия, където екипът на Sportal.bg е отседнал. „Зоране, ти ли си?“, питам го. „Аз съм!“, спира и се усмихва бившият голмайстор на Локомотив (Пловдив) и Локомотив (София). „Какво правиш тук? Не си ли в Гърция“, учудвам се, като междувременно му се представям и се заговаряме по-сериозно. Няколко дни по-късно сме седнали в лобито на хотела и Балдовалиев ми разказва за новото предизвикателство в кариерата си. Оказва се, че от няколко месеца игралият в България, Гърция, Израел и Саудитска Арабия нападател е в родния си град Струмица, за да помогне на своя добър приятел – македонската звезда и настоящ играч на италианския Дженоа Горан Пандев, в развитието на частния му проект „Академия Пандев“.
Балдо е един от най-опитните в състава и е натоварен със задачата да помогне на тима да си спечели промоция в Първа лига и не само да се утвърди в елита, но и да си проправи път към европейската сцена. „След като напуснах Локо (Пловдив), се завърнах в Гърция. Там обаче нещата отново не бяха добре финансово и се прибрах в Струмица. Тогава ми се обади Горан и ме покани да стана част от проекта. Съгласих се, но при едно условие – да бъда футболист, а не треньор или ръководител. Макар и да навършвам 34 години следващия месец, смятам, че мога да съм на терена още 3-4 сезона“, уверен е голаджията, който през 2007-а за кратко време се превърна в любимец на „Лаута“.
Старите дружки, и двамата юноши на Беласица (Струмица), бързо се разбират и Зоран се включва в проекта на най-големия македонски футболист. Желанието му – да помогне на родния си град да възстанови футболните си корени. „Разбрахме се лесно, тъй като самият аз имам желание да помогна на Струмица. В местността има много талант, много деца, които искат да играят футбол и да се развиват, но в последните 10-12 години всичко бе замряло, след като начело на Беласица в един период бяха хора, които нямаха нищо общо с футбола. Горан ни събра 8-9 човека, които сме играли заедно като юноши. Президент пък ни е един от първите ни треньори в Беласица – Илия Матеничаров. Знаеш как е в живота – едни тръгват и стигат надалеч, други не толкова, а трети – спират много рано. Пандев обаче ни събра отново и даде възможност на всеки един да допринесе с нещо за този амбициозен проект. Може да се каже, че сме семеен клуб. Няма да е грешно, ако се каже не „Академия Пандев“, а „Фамилия Пандев“, шегува се Балдовалиев.
Шампионът на Италия и носител на трофея от Шампионската лига с гранда Интер през 2010-а вече седма година развива рожбата си. На дневен ред е построяването на хотел с прилежащ спортен комплекс, който да се превърне в пристан за академията му. „Сега използваме градския стадион в Струмица или този на Хоризонт Турново, но може би през лятото теренът ни ще е готов и ще можем да сме в своя нов дом. Първоначалната идея на Горан е била да се развиват само деца, но знаеш как е – апетитът идва с яденето. Освен това е много по-добре, когато имаш и мъжки отбор, в който да даваш шанс за изява на талантите от школата. Така по-лесно ще се показват, по-лесно ще ги виждат чужди мениджъри и клубове и по-лесно ще се стига до продажба. Защото сега Пандев дава пари, но при положение че е напълно сам в това начинание, това не може да продължава вечно. Отнякъде трябва да идват и други финанси. Затова и сега се борим за участие в Първа лига догодина, а след това и в Европа. Работим по това стадионът да получи лиценз както за първенството, така и за евротурнирите“, разкрива плановете на академията Зоран пред Sportal.bg.
Избираният пет пъти за Футболист №1 на Македония Горан Пандев е пренесъл професионализма от Ботуша в родния Струмица. „Влагат се много средства в децата – разказва Балдо. – Всичко и е осигурено. Функционираме като голям професионален клуб. Виждаш, на подготовка в Анталия сме, играем контроли срещу сериозни съперници. В школата всичко е на ниво – от екипировката до подготовката на кадрите. Децата постоянно ходят на турнири и мерят сили с големи отбори. Дано един ден всичко това се отплати, защото наистина се влагат много усилия и средства в този проект. Аз лично имах и други предложения, след като се прибрах от Гърция, но нещата така се стекоха, че реших да остана в Струмица. Имам желание да помогна на родния си град, да съм близо до семейството си, отворих собствено кафе и междувременно Горан ме покани в академията. Нещата се случиха от само себе си. Затова и сме заедно тук с Филип Деспотоски и Драган Начевски. Имаме сериозен опит в чужбина и ни се иска да помогнем на по-младите да растат покрай нас, да се учат и един ден да пробият нагоре“, пожелава си за финал един от любимците на публиката в Пловдив, който е окачил на стената в кафенето си черно-бял екип с номер 28.