Чандъров: Палийски обича да е спасителят в ръжта! За Колежа трябват 20-25 милиона

Бившият собственик на Ботев и настоящ на втородивизионния Септември Сф Румен Чандъров даде обширно интервю пред вестник “Тема Спорт” за събитията в Пловдив и амбициите му във футбола.

Г-н Чандъров, очаквахте ли такова решение от Георги Самуилов или по-скоро сте изненадан?

– Не бих казал, че съм изненадан.

Като знаете за какво става въпрос в Ботев, оправдавате ли решението му?

– Със сигурност. Нещата са точно, както си ги е казал, като причини. Няма какво да изкривява. Всеки те дърпа надолу, какъв е смисълът да се занимаваш. Там има и много свестни хора, истински ботевисти, но когато те управляват 100-200 човека, си заслужават съдбата.

Дълговете 12 милиона лева ли са?

– Толкова са някъде.

Каква е ролята на Ангел Палийски в цялата ситуация, че толкова дълго време вече е президент на Ботев?

– Палийски обича да е спасителят в ръжта. Той иска някой да дава. Да, Палийски е голям ботевист. Той наистина обича отбора. Потомствен фен. Но желанието му е само да управлява и да задава политиките. Който и да дойде след Самуилов, това много трудно ще стане. Да, аз бих оставил такъв човек, който си разбира от работата, който е мениджър, защото и на мен ще ми е по-спокойно. Но дотам! А той точно тук не хваща границата. Да, намираш някакъв инвеститор и го оставяш да се оправя. Това му е грешката на него.

Какво очаквате да се случи от тук насетне, след като Ботев за пореден път е на кръстопът?

– Благодарение на моята “грешна” политика за футболисти, за отбора в момента имат някакви средства (б.а. – визира продажбата на Жоао Паоло в Лудогорец). Тогава ме хулиха феновете какви са тези бразилци, изгонихте тези, онези. Взехте ментета… Но в момента точно от едно такова “менте” Ботев има въздух за няколко месеца.

Общината сякаш също не протегна достатъчно своята ръка по отношение на концесията за Колежа?

– Не, не, напротив (б.а. – иронично)… Те на думи са много добри, но всичко друго е контра. Там иялата работа е сбъркана. Хем искат да помагат, но не го правят, а ти пречат. Какъв е толкова казусът да се развали една концесия?! Едната страна не иска, а другата се е вкопчила, така не може да се случи нищо. А нещата са по-скоро формални, защото развалянето на концесия е с цел да се заеме друга фирма, чиста, която да няма тежести. Аз и Самуилов бяхме осигурили парите за стадиона, като гарантирахме ние, с наши си фирми.

Каква сума е необходима за довършването на строежа?

– 20-25 милиона лева.

Колко ви струваше на вас удоволствието Ботев Пловдив?

– Значителна сума, която може да шокира нормалните хора. Над 1 милион лева. Това не е малко. И точно това е жалкото. Ти си вложил милион, милион и половина лева и те идват и ти държат сметка, а после на всичко отгоре започват да те плюят. Бил съм избягал, не съм бил искрен… това може да го говори само някой ненормалник. Даже съжалявам, че не стана по-рано. Поне щях да спестя някой лев.

Защо все така се случва с отборите в Пловдив?

– Не зная. Дано поне феновете на Локо да пазят Крушарски. Иначе и те ще берат ядове.

Да оставим малко настрана страстите в Пловдив. Какво се случва с проекта “Септември София”?

– Дал съм картбланш на тренъори и играчи. Имат възможност да влязат в Първа лига, но ако не стане, няма да им режа краката.

Направихте доста добра селекция за Втора лига…

– Да, така е. Мисля, че имаме доста добри шансове да се случат нещата. Всичко си зависи от тях. Но нищо не е на всяка цена.

Ако влезете в елита, къде ще домакинствате?

– На “Васил Левски”. Но нека да стигнем дотам, ще го измислим. Това е най-малкият проблем.

Това, което искахте в Ботев, обаче се случва в Септември? Налагате млади играчи, развивате силна школа…

– В Ботев перспективата беше много по-голяма. Там аз виждах потенциал, подобен на този в ЦСКА и Левски. Можеше да направим нещо, което да генерира и приходи, а не само разходи. Тогава вече е възможно да направиш и по-големи неща. Защото ние вече трябва да спрем с този модел някой само да дава пари наготово. Трябва да намерим бизнес модела и това исках да направя в Ботев. И затова малко ме е яд, че не се случиха нещата поради други причини. Аз им бях поставил много прости условия. Съберете се 7-8, 10 хиляди души, платете си членски внос, за да видя, че наистина има хора. А не 1000-2000 човека. Те и това не можаха да направят и то допълнително ме отблъсна от цялата работа. Те живеят в някакви стари времена. Казват ми, направи това, направи онова и тогава ще видиш колко сме. Ами аз като отида в банката и там ме питат – искате да направите стадион за 20 хиляди, а на мачовете ходят по 2000 души. Как така? Сами разбирате за какво става въпрос. Популизъм пълен. Всички само зяят. Ето сега в Левски е същото нещо. Нова трибуна имат, а те не могат да я напълнят нито един път. Сега пък им пречи световната конспирация.

По едно време u вашето име се замеси за Левски, че ще помагате на клуба…

– Не. Стига вече! Аз си имам отбор. По-малко ядове, по-малко пари. Но истината е, че и в Септември перспективата не е голяма. Този проект беше да взимаме млади футболисти, да ги развиваме, с по-малък бюджет. И да генерираме средства, като създадем и продадем някой играч. Но сега реално сме Втори, делим първото място с Етър. Гръбнакът на отбора са ни 6-7 млади момчета, юношески национали. Сега ги подсилих с малко опитни футболисти, които да им дадат увереност и ако стане за елита – добре, ако ли не – здраве да е. Нямам фикс идея. Точно поради липсата на перспектива. Като няма публика за кого да го правя… Онзи ден на Монтана – Лудогорец има 12 човека.Това отблъсква.

На Славия – Лудогорец беше същото. Да не ви обидя, но какъв е смисълът от още един такъв отбор в елита?

-Не ме обиждате. Това е реалността. Аз не се обиждам от реалност. Това е нещото, което по един или друг начин ми казва “стоп”. Когато тръгваш да правиш бизнес, търсиш потенциал. Такъв видях в Ботев. Нещата не се случиха по ред най-вече знайни причини. Аз не мога да работя в нездрава обстановка и затова предпочетох да приключа тази авантюра. Аз не мога да давам пари и да си вкарвам само напрежение, вместо да си гледам кефа. Това не е сериозно. Ако някога реша, мога и да вложа много пари, но искам да Видя подкрепа от хората. А не само да гоним някакъв див популизъм и 100-200 фенове да определят кой ще е треньор. Утре ще ми кажат -не ми харесваш като собственик. Ще им направя стадиона и ще дойдат и ще ми кажат – не ни харесваш вече, какво правиш тук, махай се! Това е идиотското. По принцип съм оптимист, но оптимизмът ми вече е толкова паднал, че не зная… Както вече казах, и Левски са тръгнали натам, феновете ще определят кой и какво. Ама какви сте вие?! Те не могат 10 000 да дойдат на стадиона, да платят билети, а искат да кадруват.

Явно не искате да правите нещо насила и изкуствено?

– То не е изкуствено, но е лишено от потенциал. В Септември може да се получи нещо. 2-3 хиляди души да идват, прекосили и 5000 на дербитата. Това е квартален клуб и ако има кокетен стадион, може би ще се случат нещата след 34 години. Но това е, няма да е повече. Ако искам сериозен бизнес, на мен ми трябват 10-20 хиляди.

Представяте ли си например, ако Кирил Домусчиев държеше отбор с голяма фенска маса, а не Лудогорец..

– О, и него щяха да го подкарат. Той ненапразно там си го прави. Иначе нямаше да го има този проект. Аз го познавам много добре Домусчиев. Няма здравомислещ човек, който да се подложи на този мазохизъм дълго време. Аз се подложих за кратко. В края на краищата ти искаш да правиш нещо не за да се доказваш на някого или на себе си, а да го харесат хората. Да го посетят. Да има някакъв бизнес модел. Това с изсипването на един чувал пари е временно и вече свърши. Почти невъзможно е да стане, освен ако не е останал някой такъв мохикан. Но се съмнявам. Аз бях тръгнал в Ботев с единствената идея, че видях потенциал. Иначе, колкото и да обичам футбола, нямаше да се занимавам с глупости.

Може ли някой и нещо да ви накара да се върнете в Ботев?

– Аз да се върна в Ботев?! От този целия разговор досега трябва да сте си извадил извода, че за да си помисля да се върна, първо трябва да имам индикации, че не само съм желан. А да има 10 хиляди човека да си платят членския внос. Тогава може и да се замисля. В един момент даже им казах. Дайте да разваля изкуственото игрище, ще го направя по-нататък, и на неговото място да си направим още една трибуна за 2000 човека. Те като ревнаха… ама тук е Коматево. Който обича клуба, няма Коматево, няма Куртово Конаре. Където и да е ще отидеш да ги гледаш, защото обичаш отбора си. Сега е моментът да го направят. Излезте 10-15 хиляди, вкарайте по 50 лева и този клуб ще го бъде. Ще бъде притегателен. Ще се появи някой друг като мен, като види този потенциал. И в Левски е същата работа. Онзи ден четох някъде – имали били 1 милион привърженици, които щели да дадат по 12 лева. Да, много хубаво, сигурно е така, но пак е само една голяма говорилня, феновете са една голяма говорилня. Ще им направиш хубав стадион, ще им сложиш 20 лева вход и те веднага ще кажат, ето го този дойде и веднага какви цени постави. Винаги ще си намерят причина да не идват на мач. Ще кажат скъпо е, после ще кажат, че отборът не е достатъчно добър. Най-обидното е да влагаш пари и някой да ти казва какво да правиш.

Какво очаквате от проекта на Гриша Ганчев в ЦСКА?

– Там мисля, че ще се случат нещата. Ганчев си е куче. Човекът дава пари, иска да направи сериозни неща. И мисля, че му дойде бремето в ЦСКА. Там виждам повече светлина.