54 години от най-посетения мач на Колежа

27.02.2017

1706

27 02.1963 – Ботев (Пловдив) – Атлетико (Мадрид) – 1:1

В първи мач -1/4 финал за КНК за първи път във историята български отбор играе на толкова висок етап в официална международна надпревара. Това е най-посетеният мач на стадион Христо Ботев за всички времена.

При дебюта си на европейската сцена, Ботев Пловдив записва рекорд с класирането си на четвъртфинал в турнира на КНК. “Канарчетата” са първият български отбор, достигнал толкова далеч в европейска надпревара.

Жребият отрежда за съперник, носителя на трофея (победа с 3:0 над Фиорентина на финала през 1962), Атлетико Мадрид, чийто състав има една дузина национали – аржентинския вратар Мадинабейтя (Edgardo Madinabeytia) и португалския халф Мендонка (Jorge Alberto Mendonça) и внушителен брой испански национали.

27 февруари 1963, първи 1/4-финал: БОТЕВ ПЛОВДИВ – АТЛЕТИКО 1:1

БПФК: Георги Иванов Найденов, Райно Панайотов, Георги Чакъров, Виден Апостолов, Георги Разложки, Райко Стойнов, Тумби, Георги Харалампиев, Гунди, Стоичко Пешев, Чико
Атлетико: Мадинабейтя, Ривийа, Грифа, Родригес, Рамиро, Глариа, Мигел Хонес, Аделардо, Чуцо, Мендонка, Енрике Койар.

Дебютантът в евротурнирите започва мача доста боязливо. Джогата уплътнява средната линия на тима, като поставя Стойнов и Разложки да играят непосредствено зад халфовете Харалампиев и Пешев. Опитните испанци залагат на по-дефанзивна игра и разчитат на Джонс и Енрике Койар (Enrique Collar Monterrubio) за контраатаки. Гунди е захапан здраво от централната двойка защитници Хесус Глариа (Jesús Glaría) – Хорхе Грифа (Jorge Griffa) и не съумява да оползотвори пасовете на бързите остриета Чико и Тумби. Те пък нямат проблеми с персоналните си пазачи Фелисиано Ривийа (Feliciano Rivilla) и Хосе-Антонио Родригес. Посещаемостта на тази среща остава ненадминат рекорд за този стадион – 40 000 зрители са заели места по трибуните и на самата лекоатлетическа писта. Въпреки плахото начало в мача, Ботев Пловдив успява все пак рано да поведе в резултата. Към 16-та минута Гунди е повален пред пеналта и е отсъден непряк свободен удар – следва светкавична трикова комбинация при която Стоичко Пешев със зварски шут по диагонал забива топката под гредата – 1:0 и “Колежа” е в делириум.
След гола “канарчетата” се втурват още по-настойчиво напред и оказват сериозен натиск пред вратата на именития си съперник. Към Гунди е прикрепен персонално бразилеца Рамиро, а Тумби е усмирен от грубите ритници на Ривийа. През втората част играта протича под диктовката на испанците, които започват все по-масирано да атакуват вратата на Найденов. Ботев Пловдив се огъва, в средната линия Ампето и Пешев не смогват да се справят с настъпателните Мигел Хонес (Miguel Jones), Чуцо (Antonio González Álvarez-Chuzo) и Аделардо (Adelardo Rodríguez). В защита играта ни е каскада от грешки и безразборно чистене напред. В крайна сметка Атлетико взима своето и си осигурява комфорт преди реванша. Испанците изравняват в 74-та минута след груба грешка на Разлошки.

13 март 1963, Реванш в Мадрид: АТЛЕТИКО – БОТЕВ ПЛОВДИВ 4:0

Атлетико: Мадинабейтя /1/, Ривийа /1/, Грифа /3/, Родригес /2/, Рамиро /1/, Глария /2/, Мигел Хонес /2/, Аделардо /3/, Чуцо /3/, Мендонка /1/, Койар /3/.
БПФК: Найденов /1/, Панайотов /1/, Чакъров /1/, Апостолов /2/, Разложки /2/, Стойнов /1/, Тумби /2/, Харалампиев /1/, Гунди /2/, Пешев /2/, Чико /2/.

Оценките в скоби са на вестник „Марка” по третобалната система. Известния испански вестник се произнася много ласкаво за играта на “канарите” в мача-реванш: “Ботев изненада с ураганни атаки, но по реализаторски способности отстъпи на мадридските футболисти. …Пловдивският отбор не е посредствен, а респектира и публиката не се поскъпи да аплодира гостите!“.
След завръщането на отбора от Мадрид се разбират и повече подробности за двубоя с гиганта от “Висенте Калдерон”: Срещата се е играла пред близо 80 000 зрители и дълго време след началния съдийски сигнал пловдивчани владеят инициативата. При 0:1 френския съдия Боа не отсъжда дузпа при нарушение на Ривийа срещу Тумби, нещо което се признава и от самите испанци след мача. Георги Попов е безспорно най-добрия от нашите на терена и получава още на полувремето покана да остане в отбора на Атлетико. За трансфер на български футболист в Западна Европа през онези времена е немислимо да се говори по ред причини от политически характер. Второто полувреме, при 0:2, Чико Дерменджиев нацелва напречната греда и това остава единствения по-сериозен жълточерен актив до края на мача.
В последствие съставът на Атлетико достига за втора поредна година до решителния мач за КНК. На полуфиналите “дюшекчиите” преодоляват Нюрнберг с 2:0 и 1:2, но губят трофея от Тотнъм Хотспър след 1:5 на финала в Ротердам.