ЦСКА-София готви рокади в школата на клуба. Причина за това е, че шефовете на “червените” не са много доволни от развитието на младите таланти. В момента методист на ДЮШ е пловдивчанинът Митко Джоров, но се очаква негова смяна след края на сезона, пише “Меридиан Мач”. Резултатите на отборите на ЦСКА-София не са лоши, но от клуба очакват много повече. Проблемът е най-вече в работата с младите, където не се вижда талант, който да влезе в първия отбор. Феновете на ЦСКА-София също не са много доволни. Те се ядосват, че школата не бе поверена на Спас Джевизов, който в момента работи за Лудогорец, завършва изданието.
Междувременно след полуфинала за Купата на БФС между при набор 2001 между Левски и ЦСКА, авторитетният сайт за юношески футбол Viasport излезе с опустошителен коментар за поведението на треньорите по време на двубоя. Автор на коментара, който получи огромен отзвук в средите на детско-юношеския футбол е Валентин Маринов:
“Вчерашният мач Левски – ЦСКА за Купата на БФС при юношите младша възраст започна обещаващо. Но завърши ужасяващо.
А в началото имаше атаки и към двете врати, здрави единоборства, динамика… Докъм средата на първото полувреме. После гледахме продукция, каквато виждаме обикновено по нашите терени.
В този коментар ще се спрем на нещо друго, което има пряка връзка с това, че в най-добрия случай гледаме футбол само по 15-20 минути. И че завършеците понякога са лоши и грозни.
А предпоставки за дерби имаше, тъй като гостите рано вкараха гол и така изравниха резултата от двете срещи.
Често в такива случаи обаче се стига до сцени като вчерашните. Обичайните заподозрени виновници за това са треньорите и родителите. Не че не е имало изнервящи и провокативни подвиквания от трибуните, но този път напрежението почти изцяло беше подклаждано от скамейките.
Вие чували ли сте израза “джойстик футбол”? Ако не сте, то със сигурност го гледате всяка събота и неделя. Иде реч за начина, по който един треньор води мач в България.
Вчерашният сблъсък Левски – ЦСКА беше “дипломна работа” по тази тема. И просто поредният мач, в който видяхме как треньорите искат да правят абсолютно всичко вместо футболистите.
“Бъдете готови, готови… Пас, пас, пас… Да я вземем, взехме я, мина, мина… Скачай, горе… Първа… Хайде, втората…” Застани там, остани еди къде, направи това, направи онова…
Жалко, защото и на двете скамейки имаше треньори с лиценз УЕФА Про. В интерес на истината “джойстик футболът” беше по-силно застъпен от пейката на ЦСКА, където указания даваха двама (!), а понякога и трима треньори. Доста често указателният тон преминаваше в истерия.
Постепенно обаче от “синята” скамейка решиха да не остават по-назад. Въпреки че като цяло загубиха “битката” там, може би защото броят на треньорите беше по-малък. И напътствията даваше най-вече старшията Георги Тодоров.
Не можеше да се стои там, честна дума! Най-потърпевши от цялата какафония обаче бяха футболистите и те са тези, на които трябва да се съчувства истински.
Не, уважаеми господа. С “джойстик футбол” няма да направите футболисти. Не и в този живот. Как може да очаквате, че ще успеете по този начин в истинската си функция, а тя е изграждането на състезатели, които един ден, скоро, да играят в мъжките отбори и в националния?
Как очаквате да “научите” футболистите по време на мача, след като не сте успели в дните преди мача? И в годините преди това?
Какво като спечелите едно дерби?!
Нямам УЕФА Про лиценз, но ще си позволя един съвет: купете си играта ФИФА на “Плейстейшън” и играйте “джойстик футбол” на воля. Там всичко е под контрола на играещите срещу монитора. В реалния футбол нещата са по-различни.
В реалния футбол няма да видиш треньор от Западна Европа да се държи по този начин. В реалния футбол в разговор (или интервю, каквито има във Viasport.bg) един такъв треньор ще ти каже, че постоянните подвиквания извън терена не помагат, а дори пречат за създаването на личности, способни на самостоятелно мислене, на самостоятелни решения.
Способни на бързи и правилни решения. Нали това е едно от нещата в съвременния футбол? В реалния футбол един специалист от страните, които изграждат играчи – Германия, Испания, Холандия, Италия, Франция, ще ти каже, че колкото е по-спокойна обстановката в детско-юношеския футбол, толкова по-добре.
Нали ходите в чужбина на стажове? Нали на курсовете в България идват лектори от тия страни?
Накрая остава горчив вкус. И недоумението как може години наред да опитваш едно и също, да виждаш, че нямаш успех и пак да продължаваш да го вършиш…”
