Колежа – изконният дом на Ботев СНИМКИ

ПОВОДЪТ

В Пловдив има 4 стадиона, но нито един от тях няма вид като за пред света. И 4-те са свидетели на велики мачове на Локо, Ботев, Марица и Спартак, на тях са се учили да играят и са радвали многохилядни публики не една и две футболни легенди. И 4-те съоръжения си имат своя история и спомени, които времето няма как да изтрие. Днес ви представяме историята и съдбата на стадион „Христо Ботев”.

Стадион „Христо Ботев“ е новата болна тема на града след стадион Пловдив, който близо 30 години тъне в разруха. Съоръжението в квартал Каменица, запомнило велики мачове на Ботев, е второто по големина под тепетата, като капацитетът му преди да стартира недовършената му реконструкция, бе 22 000 зрители. Стадионът е изграден в периода 1959-1961 на мястото на бившето парк-игрище „Св. Августин“ (1923), което е било собственост на Католическия колеж в града. Точно поради тази причина съоръжението е популярно и с името „Колежа“. Официално стадионът е открит на 14 май 1961 г. и първоначално е разполагал с 35 000 седящи места по проект на арх. Антон Каравелов. Рекордната посещаемост – 40 000 зрители, датира от 27 февруари 1963 г. в мача от турнира за Купата на националните купи между Ботев Пловдив и Атлетико Мадрид (Испания).

Всъщност историята на стадиона и тази на най-стария клуб в България – Ботев, са свързани още от началото на миналия век. Тогава възпитаниците на колежа „Свети Августин“ популяризират заниманията с физкултура и допринасят за разпространението на спортните игри сред градската младеж. В периода 1906-1907 към колежа е създаден първият тим за футбол, който оказва заразително влияние върху Пловдив и през периода 1910-1912 започват да възникват различни отбори по подобие на този от „Свети Августин“.Група ентусиазирани приятели, възпитаници на Първа мъжка гимназия и Френския колеж, решават да създадат свой клуб и организирано да се занимават с футбол. През март 1912 г. те учредяват „Христо Ботев – Въздържателно дружество“ в Пловдив.

Първоначално „жълто-черните“ тренират на поляните до Тютюневата фабрика, на „Пепинерата“ (Сточна гара), на Гладно поле или в Мараша. Официалните мачове се провеждали на игрище „Колежа“, което е било супер модерно за времето си – със съблекални, официална ложа и трибуни. Няма сведения клубът да е плащал наем за ползване на стадиона, който бил стопанисван от Френския колеж, и според католическата догма теренът се разполагал в ориентир „изток-запад“.

През 1924 г. Управителният съвет на клуба, начело с адвоката Георги Хитрилов, взима решение за изграждане на собствено парк-игрище. Отправени са официални искания към градската управа за отпускане на терен. Въз основа на протокол № 59/20.11.1925 г. Пловдивската община отпуска 36 декара общинска земя в квартал „Ухото“ на “Кючук Париж”, югоизточно от Централна гара. За кратко време игрището е оградено с каменна стена, вдигната е официална трибуна с клубни помещения, а теренът е затревен. Първата официална среща на новопостроеното парк-игрище „Ботев“ се играе на 23 май 1926 година.

Година по-късно ръководството решава да постави монумент на клубния патрон, поета-революционер Христо Ботев, пред входа на новия дом. Основава се фонд „Постройка на бюст-паметник на Христо Ботев“ за набиране на финансови средства. Постаментът е официално открит на 2 юни 1927 г. с литургия и патриотичен ритуал. Недко Каблешков държи пламенна реч. На церемонията присъстват лелята на Ботев и четникът Иван Андонов. В годините от 1926 от 1947 Ботев Пловдив играе 6 международни срещи на това игрище – печели две, губи три и завършва веднъж наравно.

През 1947 година клубната управа изработва план, според който съществуващото парк-игрище трябва да се превърне в модерен стадион с високи бетонни трибуни, волейболни и баскетболни площадки, тенис кортове и открит плувен басейн. За съжаление това не се осъществява. С едно решение на градското физкултурно ръководство през 1949 г. теренът в “Кичук Париж” е предаден за ползване на физкултурно дружество Спартак. В периода 1949-1961 Ботев Пловдив ползва за тренировки и мачове стадиона на БДЖ, на бившето Асеновградско шосе, а също и старото игрище „Шипка“ в “Кичук Париж”. Впоследствие тимът се установява трайно на Градския стадион, известен с прозвището си „Високата кула“, а после и като „Голямата къща“. През 1959 г. властите разрешават строеж на нов клубен стадион на мястото на старото игрище в квартал „Каменица“. Първите строителни работи започват на 21 юли 1959 г. по проекта на арх. Антон Каравелов. Две години по-късно Ботев Пловдив се завръща в своя изконен дом – на Колежа. Стадионът е открит с големи тържества на 14 май 1961 г. в присъствието на министър-председателя Антон Югов, а символичната лента е прерязана от генерал Добри Джуров. Празненствата завършват с приятелски мач срещу румънския шампион „Стяуа“ (тогава ЧЧА) и жълто-черна победа с 3:0.

Първите промени – при Христо Данов

През 1993 г., при управлението на Христо Данов, “Колежа” претърпява първия си съществен ремонт. Съблекалнята за гостуващите отбори е преместена в североизточния край на стадиона. Прокопан е тунел, между Сектор Север и Трибуна Изток, свързващ гостите с терена, намален е капацитетът на седящите места, а през 1995 г. е поставено електрическо осветление („лампите на брокерите“, останали от реконструкцията на тенис-комплекса „СТАД“ и не отговарящи на стандартите за телевизионно излъчване на футбол на осветление). Значителни козметични ремонти има в периода 2007-2008, когато заради разширяването на булевард ”Източен“ е стеснено пространството пред Централната трибуна. По същото време е върната съблекалнята за гости пак на старото си място, под официалните ложи. Укрепена е Трибуна Изток и се намалява нейния капацитет.

Началото полага основите на Златната ера на канарчетата

На практика началото на съществуването на стадион „Христо Ботев” от 1961 съвпада с първата златна ера на канарчетата. През 60-те години Ботев Пловдив е сред най-изявените отбори в България. През 1961 г. тимът, под водачеството на треньорите Георги Генов-Джогата и Стефан Паунов, печели бронзовите медали в шампионата. През 1962 г. е завоювана Националната купата. През 1963 г. Ботев Пловдив е вицешампион, отстъпвайки в борбата за титлата пред градския съперник Спартак на Тодор Диев. За да дойде и златната 1967 г., когато жълто-черните стават шампиони в най-оспорваното първенство в историята на А група. В тогавашните отбори на Ботев от 60-те години блестят играчи като Георги Ив. Найденов, Георги Чакъров, Иван Занев, Видин Апостолов, Иван Сотиров-Албанеца, Динко Дерменджиев (Чико), Георги Аспарухов (Гунди), Райко Стойнов и др. Редица играчи на тима са призовани в националните гарнитури.

Колежа приютява Локо и Спартак

На няколко пъти домът на „канарчетата“ е подслонявал и градските съперници – Локомотив и Спартак. Черно-белите играят домакинските си срещи тук през пролетта на 1980 г. (тогава изпадат) и един мач през 2004 г. (стават шампиони). „Гладиаторите“ от Спартак ползват стадиона за няколко свои мача през 1995 г. Стадион „Ботев“ е домакинствал на финал за Националната купа през 2000 г. (Левски София – Нефтохимик 2:0).

5 години разруха и неизвестност

На 26 март 2012 г. е започната мащабна реконструкция на стадиона по идеен проект на архитект Георги Савов и с подкрепата на тогавашния нов собственик на отбора. Според разчетите строителството трябваше да погълне близо 20 милиона лева, а съоръжението да бъде готово за експлоатация в края на 2014 година. Реконструкцията бе предвидена за 4 етапа. Първият включваше подмяна на терена и разполагане на модерна дренажна система и отоплителна инсталация. Теренът е с размери 68×105 метра. Съществуващата Трибуна Изток трябваше да бъде ремонтирана, като под нея да бъдат разположени съблекалня, стая за допинг и лекарски кабинет.

Вторият етап обхващаше цялостна реконструкция на Южния завой. Третият етап (аналогичен на втория) се отнася за Северния завой. Четвъртият етап бе свързан с Централната трибуна, която трябва да бъде разположена с 10 метра навътре от сегашното си положение. Замисълът бе подходът към ложите да се извърши от фасадата, която заедно с бюст-паметника на Христо Ботев трябваше да е единственият спомен от стария стадиона. По план „Колежа“ трябва да разполага с 18000 седящи места, от които 120 ще бъдат ВИП. 80% от местата ще бъдат покрити. Паркингът е предвиден за 800 автомобила и 6 автобуса. Помещенията под трибуните за замислени да бъдат на три нива. Те включват съблекални, медицински кабинети, зала за технически конференции, помещения за представителите на медиите, 4 спортни зали, музей, фен магазин, санитарен възел, тераси и др.

За съжаление всички тези добри намерения засега остават неизпълнени, а според бившия вече финансов благодетел Румен Чандъров споменатите 20 милиона ще трябват за строителството и завършването на стадиона оттук нататък. С фалита на КТБ и оттеглянето на Цветан Василев строителството секна и в момента Колежа наподобява една огромна рана в сърцето на Пловдив. Клубните шефове продължават а търсят инвеститори, но има и административни пречки, като най-важната от тях е развалянето на старата концесия и обявяването на нова. А на нас ни остава да се надяваме, че Колежа няма да последва съдбата на стадион Пловдив и няма да се превърне в още един паметник на разрухата.