Треньорът Стефан Стоянов след третата поредна купа: Не е толкова лесно, не го постига всеки и е голяма работа

Наставникът на Ботев U17 Стефан Стоянов даде обширно интервю пред официалния сайт на “жълто-черните” след успеха над Левски във финала за Купата. Треньорът сподели вижданията си както за триумфа вчера, така и за цялостното представяне на тима през този сезон и последните години.

 – Трета поредна Купа за набор 2001, какво е чувството в теб след поредния успех?

– Чувството е смесено. Можем да играем по-добре, изповядваме по-красив футбол, имаме по-добри качества. Не ни беше на 100% вчерашният мач, но това което направихме не се случва толкова често, не го постига всеки и е голяма работа.

 – Победата дойде трудно, с изпълнение на дузпи, как ти се стори мачът и изненада ли те с нещо отборът на Левски?

– Нашият съперник не ме изненада. Името Левски ги задължава да се стремят към победата, да не се отказват. Продължавам да мисля, че нашият отбор е по-добър от тяхния. Те се представиха достойно, а ние се представихме под възможностите си.

 – Повечето очаквания преди мача бяха за лесна или най-малкото по-лека победа за Ботев, защо се стигна до тази драма според теб?

– Нямам точен отговор за това. Може би това, че Левски не се предадоха второто полувреме и се опитаха да изравнят резултата. Ние се подведохме по тяхната игра и предимството беше за тях. Не се опитахме да задържим топката и да владеем инициативата, което сме го постигали друг път, но този път не успяхме.

 – За втора поредна година тимът печели купата след изпълнение на дузпи, има ли тайна рецепта за успехите от бялата точка?

– Не, никога не сме тренирали дузпи. Аз съм на мнение, че това е рулетка, единствено значение има кой е спокоен по време на изпълнението. С предишния набор, който водих – 1996, имахме толкова загуби с дузпи, че явно съдбата ни го връща.

 – Марио Усков се завърна на вратата след лечение на 8-месечна травма, това отрази ли се на отбора и даде ли му повече увереност?

– Ние сме един колектив, който доста дълго време се изгражда. Всеки един човек си има място в отбора – на терена и извън него. Марио си има своето място в отбора и когато се завърна още едно парче от пъзела се нареди.

 – По време на целия турнир отборът демонстрираше силни игри и не допусна нито една загуба, каква е цялостната ти оценка за представянето на тима?

– Не мога да го разглеждам само като представяне по време на турнира, тъй като ние по същото време играем в по-горната група – U17. Представянето от септември досега бих го нарекъл като правилната крачка към голямата цел, а тя е колкото може повече от тези футболисти да стигнат до мъжкия футбол.

 – Ако трябва да отличиш отбора в един мач, в който ти хареса най-много, кой е той и защо?

– Не мога да отлича един мач. Имало е моменти във всеки мач, в който са се получавали неща, които тренираме, както е имало и пъти, в които сме прибързвали и сме нямали достатъчно увереност. Цялостната година, която измина, е много полезна за децата, защото от една страна са щастливи, че спечелихме купата, а от друга е много по-полезно в U17, а не в първенствата, в които бихме играли.

 – Според теб кое оказа ключова роля за спечелването на купата?

– Ние сме отбор, в който на терена трябва да има 11 човека, за да можем да играем това, което тренираме. Всеки, който след това се появи, трябва да знае какво се изисква от него. Най-важното е да сме едно цяло.

 – По време на републиканското първенство през миналото лято в почти всеки мач излизахме с различна схема на игра, докато за купата заложи на почти една и съща постройка. На какво се дължи тази промяна?

– През изминалото лято имахме много кадрови проблеми и нямаше как да играем със схемата, с която тренираме в по-голяма част. Тогава се налагаше да сменяме схемата на база на здравите футболисти, докато тази година, при положение, че имаме и няколко нови попълнения, които ни дават дълбочина на състава, можем да изповядваме това, което тренираме и което ни прави по-различни от всички останали отбори.

 – И въпреки това, по време на мачовете заложи на доста различни футболисти, включително и на момчета родени през 2002 година.

– При положение, че играем в първенство с родени през 2000 година, това само по себе си говори, че оценката за тях ми е много висока.

 – Коя от трите купи е най-ценна за теб и защо?

– Няма по-ценна, даже не съм сигурен дали купите са ми толкова ценни, колкото всъщност изглежда отстрани. Най-големият комплимент, който съм получавал за тези три години, не е нито една от тези три купи, а едно изречение, казано от моя колега Стоян Ангелов, който ми помага много. Когато той водеше неговия отбор и тимът му вкара страхотно изработен гол каза, че започват да приличат на набор 2001.

 – Отборът на Ботев от набор 2001 съвсем спокойно може да бъде определен за най-добрия тим в България и това е без никакво съмнение. Как успя да създадеш такъв шампионски тим и какъв е ключът към поддържането на толкова високо ниво през годините?

– Както се казва „всичко гениално е много просто“. На всяка тренировка работим на 100% и да не забравяме, че този тим се изгражда вече 7-8 години. Децата са селектирани от 1-2 клас, новите попълнения, които взехме, са качествени и обликът на тима не се променя.

 – Със сигурност повечето момчета от състава са влезли в полезрението на други отбори със силните си игри по време на целия турнир. Това притеснява ли те по някакъв начин и какво би ги посъветвал?

– Достатъчно често съм им говорил и съм ги съветвал по тази тема. Нямат нужда от това интервю да чуват острани, какво ги съветвам. Когато някой ги кани и им каже, че са страхотни, би трябвало да знаят за какво става въпрос.

 – Преди две години, точно след спечелването на първата купа, един от основните футболисти на тима Мартин Петков премина в Левски, но това по никакъв начин не се отрази на отбора, дори напротив – канарите постигнаха още повече успехи. Какво би му казал и на какво отдаваш това, че отборът продължи развитието си, а не се получи спад във формата и представянето?

– Отговорът ми ще бъде продължение и на предишния въпрос. Това, което всъщност им казвам – Мартин Петков мисля, че е много по-щастлив в Левски, много по-свободен, много повече удоволствия изпитва, но въпросът е, че принципа който аз вкарвам в тренировки е следният – не ви обещавам, че ще ви е приятно, но ви обещавам, че ще си струва. На Мартин тези две години, които прекарва в Левски са му приятни, но не си струват.

 – Това че повечето момчета са гръбнакът на отбора в U17 оказва ли роля за по-бързото им развитие?

– Със сигурност. Когато конкуренцията е по-голяма неволята те кара да даваш повече от себе си.

 – Крис Добрев е най-изявеният футболист от U17 и в частност набор 2001. Какви са впечатленията ти за неговото развитие и доближава ли се вече до мъжкия футбол?

– Аз мога да твърдя, че достатъчно футболисти са тактически и технически грамотни. Това дали Крис Добрев се доближава до мъжкия футбол може да бъде преценка на треньора на представителния тим, тъй като там освен тези качества трябва да има и физическа подготовка. Мисля, че Крис още малко трябва да поработи в това отношение. Иначе той съвсем спокойно може да участва в Първа лига.

 – Много специалисти и фенове го сравняват с Тодор Неделев, ти би ли направил подобно сравнение?

– Не, принципно те са различен тип футболисти. Със сигурност може да е новият любимец на публиката, но той си е Крис Добрев. Пожелавам му хората да го сравняват с Крис Добрев.

 – Покрай Добрев се заформи скандал в националния отбор за набор 2001. Би ли взел отношение по този случай?

– Не искам да взимам отношение по този въпрос.

 – В последните години редица футболисти от Ботев получиха и продължават да получават повиквателни за националния отбор, това радва ли те?

– Радва ме дотолкова, че децата разбират, че трудът им е оценен. Мисля, че дали те викат или не в националния отбор, не е нещо, което ти дава сигурност или пък трябва да те отчайва. Но със сигурност е една награда за труда, който си положил.

 – Един от твоите възпитаници – Серкан Юсеин, е неизменна част от мъжкия отбор на Ботев. Виждаш ли в състава на 2001 някой с подобен потенциал, който да може да се впише в представителния отбор?

– Още при селектирането на децата в първи клас бяха избрани, защото имат потенциал. Сега въпросът е колко, работейки заедно, този потенциал ще бъде развит. Но повечето от тях имат потенциал да играят мъжки футбол.

 – Постигна ли Стефан Стоянов мечтите си в детско-юношеския футбол?

– Да, само че не съм сигурен до колко го разбирате. Мечтите ми не са свързани с трите купи, международни успехи и победи, които сме постигнали. Имало е мачове, в които съм бил усмихнат, имало е голове, които след години ще гледам и ще ми е приятно, че са изработени. Мечтата, която изпълних, е че имаме достатъчно на брой голове, които отразяват цялостната ни работа.

 – Какво следва оттук нататък за теб?

– Това е нещо, което стои на дневен ред при мен и скоро ще взема решение за него.

 – И накрая – какво би казал на момчетата от набор 2001, след невероятните три купи и множеството успехи през последните години?

– Сега, след като виждате че има смисъл, работете още малко по-усърдно