Христо Стоичков изкара няколко турболентни дни по оста Маями-Барселона-Москва-София. Покрай безкрайните ангажименти Кавалерът на „Златната топка” се съгласи да говори в типичния си директен стил за ситуацията в родния футбол.
– От Маями пътувахте за Барселона за мача на „дрийм тийма“. Оттам отидохте на тържествата на „Лукойл” в Москва, след това в София за шоуто на Димитър Бербатов. Впечатленията ви от този малък тур?
– Въобще не го усетих, защото постоянно съм в самолета. Моята къща се премести във въздуха. Щастлив и горд съм, че след 25 години отново се събрахме всички заедно, с изключение на Йохан Кройф, лека му пръст. След това заминах за Москва за една голяма среща. Навършват се пет години от престижния турнир „Лукойл къп“, а аз имам честта и привилегията да съм лице на това състезание.
– Както много други неща във футбола ни първи дадохте модела как се правят мачове с „50 години номер 8“. Как се почувствахте на двубоя на Бербатов?
– За мен бе задължение и отговорност да бъда на този мач. Винаги съм тачил Димитър и съм бил близо до него. Един от последните мохикани в нашия футбол. А и щом става дума за благотворителност, аз никога не съм отказвал.
– Гледахте ли националния отбор?
– Не съм ги гледал, но имах възможността да прочета и да коментирам. Естествено, че бях много щастлив след победата над Холандия. Имаме стари сметки за уреждане. Поне Петър Хубчев успя да направи така, че да им върнем за това, което ние пропуснахме в онази 80-ата минута преди години. Но е много неприятна загубата в Беларус. Тежка, защото дойде от отбор, който преди години сме побеждавали безпроблемно.
– Преди 10 години мнозина видимо искаха да не успеете като селекционер на България и реално жертваха тогава националния отбор в мисията си. Ще говорите ли на тази тема?
– Толкова години не съм свързан с българския футбол. Каквото и да кажа, ще бъде… Дали съм бил прав, дали не, времето вече го показва. Да, времето си върви и сега съм щастлив в Маями. По този въпрос какво още да кажа? Много е лошо да си мишка, пък да искаш да станеш плъх. Това е живата истина. Когато си подадеш главата от дупката, си мислиш, че всичко около теб е розово, но не е така. Минало – заминало. Само съжалявам, че това поколение имаше възможност да направи нещо голямо, както класирането за Евро 2004. Един голям успех, макар че направихме три загуби. Аз поех ангажимент тогава, защото виждах, че има качество и потенциал в този отбор. Може би трябваше да се поработи още малко по дисциплината и отговорността. Вярвах във всеки един мач и във всяка една тренировка, че момчетата ще се раздадат, но в крайна сметка имаше неща извън футбола, които във времето излязоха наяве. Почнаха да казват: „Когато Ицо говореше тези работи, ние не вярвахме!“. Е, вярвайте го сега! Тази тема е затворена страница за мен. Казвал съм ви, че в българския футбол едва ли ще се върна. Стоя настрани. Там, където са ме оценили. Спокоен съм, пътувам си, правя си кефа.
– Винаги сте бил в приятелски отношения с Петър Хубчев. Ще му дадат ли достатъчно време?
– Винаги съм се възхищавал на професионализма на Петър. Той е човек с голям хъс, със спортна злоба да побеждава. Петър се е научил през годините на желязна дисциплина – първо в България и впоследствие най-вече в Германия. Има ясна идея какво трябва да направи с всеки един ден в тренировъчния процес и във всеки един мач. Какво значи дали ще го оставят на поста? Смениха се десет треньори и какво правим? Грешки. Да, приемам, всеки прави грешки, но само глупаците ги повтарят.
– Използваха се всички имена в българския футбол.
– Сигурно ще се използват и още, а те си стоят там на улица… Как се казваше?
– Беше „Кърниградска“, след това „Иван Асен II”, а сега Дом на футбола в Бояна.
– Полека-лека излизат извън София. Рано или късно няма да ги има. Защото виждате, че ние реално си живеем в миналото. Цял живот ще си празнуваме 94-та, както и … 44-та година.
– При вас са последните милионни трансфери на българи в евро – Ивайло Чочев от вашата академия в Етрополе, Георги Миланов и Симеон Славчев от периода ви в „Литекс”. Защо вече нямаме футболна стока за милиони?
– Имаше една песен за милиони… Защото няма продукт. Какво се работи по детско-юношеския футбол? Дайте примери за играчи, които сега са излезли от самите клубове. Чета и гледам как някои се хвалят с „нашия юноша“. Откъде? Той завалията тръгнал от Враца, минал през мен в Етрополе, бил в Барселона и сега бил техен юноша. Гледай, докъде са стигнали! Те нямат един юноша, но какво да правим? Проблемът е в тренировъчния процес в детско-юношеския футбол.
– Чакаме дуел между Зинедин Зидан и Жозе Моуриньо на 200 км от София. В Скопие ще е мачът за Суперкупата на Европа между „Реал” и „Манчестър Юнайтед”. Други градове като Тбилиси, Трондхайм, Киев, Талин, Букурещ получиха подобни двубои…
– И ние можеше да получим, но някои искаха много комисионни. Затова нито в Пловдив има стадион, нито в София. Като искаш много комисионни, накрая не получаваш нищо.
– Ще получим ли някога такъв голям мач? Нали имаме лоби в УЕФА…
– Какво?
– Имаме лоби в УЕФА.
– Лоби или лоби бар? Предполагам, че имаме лоби бар, но лоби едва ли. Е, има някакъв напредък. Последните години получихме домакинство на кръг или финали за юношеските национални отбори в Стара Загора, в Бургас, в Созопол и в Сливен.
– Друго е да вземеш финал за Лига Европа.
– Окей, но пък трябва да се почне отнякъде. Но като нямаш стадиони и като гледаш какъв хаос е в държавата, кой ще дойде тук? Макар, че на 200 км от тук също не е „цвете за мирисане“, но пък си направиха стадион, който ние нямаме.
– Трябва да върнем Христо Порточанов.
– Едва ли Ицо Порточанов ще се върне във футбола, но той направи най-хубавото съоръжение у нас за времето си – в Бургас. След това Гриша Ганчев направи в Ловеч един малък стадион за 8-10 хиляди души. Също приятен стадион. Имаме и един „Васил Левски“, който ни е емблемата. Като кацаш със самолета първо виждаш „Васил Левски“ и „Армията“. Но къде са другите? Горе-долу приличен е стадионът в Стара Загора. В Пловдив нямаме стадиони. Да се надяваме, че в Търново с помощта на Краси Балъков, Бончо Генчев и най-вече на кмета, ще възвърнат обичта към футбола, за да може стадион „Ивайло“ да бъде това, което беше по наше време.
– Следеше ли цирковете около финалната права в Първа професионална лига?
– Аз не можах да я разбера, но щом така са преценили, да си карат по тази система. Отдалечил съм се от нашето първенство по простата причина, че задълженията ми са съвсем други. На някои им добре да си идвам така за малко. На мен също. Довиждане до 20 септември в Стара Загора. Там очаквайте голямо шоу с тима на ветераните на „Барса”, които ще доведа в този наистина футболен град.
