В Югоизточната Трета лига изобилието от култови личности е голямо, а ексцентричността взима връх с наличието на няколко колоритни фигури. Един от героите ни е „принц“, друг футболен „трубадур“ и „номад“, трети – носещ звучния прякор „Марадончо“. В един или друг етап от кариерата си, те бяха сред елита на България, като някои се задържаха по-дълго и оставиха траен спомен сред феновете, а други се запомниха повече с култовите си изцепки, своенравния и буен характер и ексцентричността.
Илиян Гаров (Арда Кърджали)
Капитанът на Арда (Кърджали) натрупа солиден стаж в елита на българския футбол най-вече като играч на Ботев (Пловдив) и Локомотив (София). Юношата на пловдивското Юве не успя да се утвърди в редиците на “черно-белите” в периода 2003 – 2006 година и след последователни престои под наем във Видима-Раковски и Спартак (Пловдив), премина в градския им съперник от стадион “Христо Ботев”.
След три години на “Колежа”, последната от които дори бе капитан на “канарчетата”, Гаров се насочи към столицата, където подписа договор с “железничарите” от “Надежда”. В столицата обаче Илиян бе използван предимно като резерва, като за пет години с червено-черната фланелка записа 41 мача в “А” група, 18 от които през последния сезон.
След раздялата с Локомотив защитникът прие нестандартен ход, като се насочи към далечна Исландия. Авантюрата му с Викингур (Рейкявик) обаче се оказа мимолетна и след само три мача за тима от исландската столица, Гаров се завърна в България, за да сложи фланелката на Марек (Дупница). Впоследствие игра за Спартак (Плевен) и Оборище (Панагюрище), преди това лято да подпише договор с бъдещия хит в Югоизточната Трета лига Арда (Кърджали).
Коста Янев (Загорец Нова Загора)
Роденият в Бургас дефанзивен полузащитник започна кариерата си в Поморие. След един сезон в тима, през лятото на 2004-а, Янев се завърна в родния си град, където прекара следващите три години – първите две в Нафтекс, а третата – в Черноморец. Първият му клуб далеч от морето пък се оказа Сливен. Именно в Града на стоте войводи Янев се настани трайно под светлините на прожекторите и след силен сезон с оранжевата фланелка си уреди мечтан трансфер в ЦСКА и дори стигна до националния отбор на България.
Макар да взе участие в близо 50 “армейски” срещи за по-малко от две години, цели 15 от които в Лига Европа (б.а. – епичните сблъсъци с Динамо(Москва), Базел, Фулъм, Бешикташ, Порто и Рома), Янев не успя да се утвърди трайно на “Армията” и през лятото на 2011-а си стегна багажа в посока “Надежда”.
Престоят му при “железничарите” обаче бе твърде кратък – само един полусезон и 15 мача.
Последва завръщане за няколко месеца в ЦСКА и мимолетен гастрол в Черно море. Сезон 2013/2014 полузащитникът изкара в родния Бургас, където записа 26 мача в елита с Нефтохимик. След ново кратко завръщане във Варна – този път като играч на местния Спартак, Коста се озова в настоящия си клуб Загорец (Нова Загора).
Недялко Хубенов (Димитровград)
Бай Недял е една от най-големите легенди на хасковския футбол. Полузащитникът прекара цели девет години в родния си клуб, като при последния си престой на стадион “Хасково” помогна на тима да се завърне в елита на България. Безспорният връх в кариерата на полузащитника е престоят му в Локомотив (Пловдив), с който стана шампион на България през 2004 година.
Недялко обаче остави трайна следа не само в Хасково и Пловдив, а и в Северна България, след като четири години носи фланелката на Дунав (Русе). След последния си, трети престой в родния град и последвалите катаклизми след отпадането на Хасково от “А” група, Хубенов се озова в настоящия си клуб – Димитровград.
Серафим Михайлов (Евроколеж Пловдив)
22-годишният талант от Столипиново трудно може да се нарече легенда в истинския смисъл на думата, но със сигурност е един от играчите в Трета лига, които са се доближили по някакъв начин най-много до футбола на най-високо ниво. През пролетта на 2012-а 17-годишният играч заминава за проби в английския гранд Манчестър Сити. Серафим играе за юношите на гражданите на турнир в Абу Даби и отбелязва два гола – един срещу Интер и един срещу националния отбор на ОАЕ.
Също така взима участие и в мач на дубъла на тима, като в състава тогава са Оуен Харгрийвс и Уейн Бридж. По-късно е поканен на лагер с първия отбор на Сити в Австрия, където тренира под ръководството на Роберто Манчини и заедно с най-големите звезди на тима. Все пак до постоянен ангажимент с английския гранд не се стига и през есента на същата година Михайлов подписва договор с Локомотив (Пловдив).
На “Лаута” нещата не потръгват и след няколко контузии в коляното кариерата на Серафим тръгва по долните дивизии на родния футбол. Последователно сменя Пирин (Гоце Делчев), Спартак (Пловдив), Оборище и отново Пирин, както и пробен период в италианския Падова, преди да подсили Евоколеж през 2016 година.
Янко Вълканов (Тунджа Ягода)
Роденият в Стара Загора централен бранител е смятан за голям талант в школата на ЦСКА в края на миналия век. Дебютът му за “червените” е през 1999 година, но голямата конкуренция не му позволява да се задържи в тима и е пратен под наем в родния Берое, а след това и в Нефтохимик. По-късно записва сезон в Марек, преди да подпише със Славия през 2003 година. На “Овча Купел” Вълканов остава три години и записва близо 70 мача за “белите”. Представянето му печели повиквателна за националния отбор, като дори отбелязва гол и дава асистенция към Валери Божинов при победата с 3:0 над Мексико в Хюстън в приятелски мач.
През 2006 година стартира голямото му странство в отбори от бившия Съветски съюз. Първата му спирка е Минск, където играе за МТЗ-РИПО. Следва престой в литовския Каунас, преди отново да се завърне в столицата на Беларус за същия тим. През 2009-а вятърът го отвява още по на изток и играе в Шанхай Шенхуа, където в днешни дни с подвизават играчи като Карлос Тевес, Обафеми Мартинс и Фреди Гуарин. Преминава и през още един китайски тим – Шенжен.
През 2010 година се завръща в Минск, но вече е част от гранда Динамо. На следващия сезон акостира обратно в родната Стара Загора, за да играе за Берое, но съвсем скоро отново хваща пътя за Изтока. Преминава в казахстанския Акжайк, а след това идва и нов период в добре познатия Беларус – за тима на Белшина (Бобруиск). През 2013-а се завръща на родна земя, за да порита в Ботев (Гълъбово), преди отново да тръгне за Акжайк в Казахстан. През 2016-а се завръща окончателно в родината и отново става част от Ботев (Гълъбово). След това преминава в Левски (Карлово), а през тази година е част от Тунджа (Ягода).
Атанас Чипилов (Арда)
Някъде в зората на века роденият в Сандански атакуващ халф е сред най-големите таланти на школата на Левски. След няколко години в юношеските формации на “сините” 17-годишният Чипилов е привлечен в академията на украинския гранд Динамо (Киев). Там започва обещаващо в ДЮШ на клуба и записва над 50 мача за втория отбор в първите си два сезона. Постепенно обаче губи мястото си в тима и се завръща на два пъти под наем в родината – за Ботев и Черноморец.
Престоят в “А” група обаче не е особено успешен и се завръща в Украйна, където остава до 2008 година. След украинския период идват времена, в които постоянно сменя “А” и “Б” група. Първо временно рита в Спортист (Своге) във втория ешелон, а през лятото на следващата година е пред завръщане в родния Левски, но не е одобрен от Емил Велев по време на пробите. В крайна сметка подписва договор с Монтана, където отбелязва десет гола за два сезона.
Следва сезон в Берое, но скоро се завръща на “Огоста”. През 2013/14 е част от Банско и забива 13 гола в “Б” група, а след това сменя последователно Хасково, Пирин, отново Банско, Нефтохимик и за трети път Банско, преди да се присъедини към амбициозния проект на Арда в Трета лига. От началото на сезона Чипилов има шест гола за лидера на Югоизток.