Тази седмица Христо Стоичков получи награда за особени заслуги към световния футбол на стилна церемония в Турция. “Код Спорт” по TV+ бе единственото българско предаване, получило покана от организаторите да отрази от мястото на събитието бляскавата гала в 15-милиония Истанбул.
По време на визитата си кавалерът на “Златната топка” отдаде почит на един от големите си приятели Наим Сюлейманоглу и отговори на въпросите на “Код Спорт”.
– Христо, посети гроба на Наим Сюлейманоглу. Какви бяха отношенията ти с него?
– За нас винаги е бил един от най-големите спортисти на България. Наим показа на целия свят какво е щанга, какво е спортист, какво е човек. Имам отлични спомени с него. Още като много малък той постави световни рекорди, които и до ден-днешен няма кой да ги подобри. За да стане седем пъти световен, три пъти олимпийски и два пъти европейски шампионр това момче е положило толкова много труд. Но за жалост много рано ни напусна, едва на 50 години спря да бие неговото сърце. Винаги ще се гордея с Наим, че е постигнал тези резултати като щангист.
– И турци, и българи много се гордеят с него…
– Спортът няма граници. Независимо как се развиха нещата в неговия живот – тръгна от България и завърши кариерата си в Турция, спортистът винаги е уважаван навсякъде. Наим заслужава такова голямо уважение.
– Ти си бил номер 1 в твоя спорт – футбола, той беше номер 1 в щангите. Представял ли си си какво е да вдигнеш два пъти и половина теглото си?
– Аз не мога да ги вдигна. Наим показа сила, дух, как се тренира, как се става световен, европейски и олимпийски шампион. Все пак да подобриш 47 пъти световния рекорд не е само да влезеш в залата и да вдигаш щангите. Умението, хората, които толкова години са се трудили с него, спортната му злоба и хъс… Никой няма да го стигне.
– Жалко, че за една година си отидоха и двамата, заедно с неговия учител – Иван Абаджиев.
– Това е животът. Трябва да си спомняме с добро за тях, да се гордеем, че са дали нещо за България.
– Получи още една награда, доста красива купа. Турците показаха огромно уважение към теб. Излезе първи на сцената, припомниха головете ти. Как ти се видя?
– Действително едно голямо признание от цялата организация, от хората, които се погрижиха за това голямо тържество. Показаха уважението, което са имали към мен и в националния отбор на България, и в Барселона. Едно уважение, което може би съм заслужил. Хората останаха доволни от цялата церемония. На тържеството бяха поканени хора като Джон Тошак, Кристоф Даум, един от най-големите футболисти в Турция – Нихат. Голям престиж.
– Разказа как през 80-те години си играл на стадион “Инюню” на Бешикташ като си бил юноша.
– Беше една квалификация през 1982 година. Треньор ни беше Боре Ангелов. Спечелихме първия двубой в Турция с 2:1, после в София паднахме със същия резултат. В продълженията бе 0:0 и стигнахме до дузпи, като имах щастието да вкарам победната дузпа. Това ни даде шанс да се класираме за европейско първенство за юноши в Киев. Един стадион с история, който ни даде първите стъпки като футболисти зад граница.
– Днес турският футбол е доста по-различен.
– Турският футбол се разви много. Не забравяйте, че самата държава даде много средства за неговото развитие. Федерацията също се погрижи за детско-юношеския футбол. Задължиха всички хотели в Анталия задължително да имат по два стадиона. Неслучайно много отбори ходят на подготовка там. Такова е тяхното развитие. Детско-юношеският футбол е на голямо ниво. Не е случайно, че много турски футболисти отиват в чужбина и играят в големи отбори.
– Имаше много срещи с най-различни хора. Ще споделиш ли нещо интересно?
– Да, срещи много. Допитват се какви турнири могат да се направят в Турция. Искат да поканят четири известни отбора, да направят нещо като надпреварата за трофея “Гампер”, който Барселона организира всяка година. Да се надяваме, че в най-скоро време големите отбори ще дойдат да играят в Турция на такива турнири.
– Твоят приз прилича много на купата на световния шампион, до която бяхме толкова близо на САЩ‘94. Къде ще я сложиш?
– Да, но ни я отнеха. Ще я държа на видно място у нас. Действително е същата купа, но онази тежи малко повече. Ако бяхме стигнали финала, може би щяхме да сме победители, но съдбата така отреди, че един французин разплака цяла България.
– Сега си край Босфора, кога да те очакваме отново в Европа?
– В близките месеци на световното първенство в Русия.
– Там ще бъдеш коментатор за “Унивижън”. Кой е твоят фаворит?
– Ще има големи изненади. Сигурен съм, че някой от фаворитите няма да мине първия кръг.
– Твоята Барселона играе много хубаво в Испания и води в класирането. Как виждаш сезона в Шампионската лига?
– Барселона го очаква труден сблъсък с Челси. Надявам се, че в двата мача Барса ще покаже най-доброто и ще излезе победител. След това, който и отбор да се падне, трябва да играеш и да стигнеш финала. Ако искаш да си шампион, трябва да побеждаваш във всички мачове.
