Навръх големия празник Банго Васил Караибрахим навести отбора си в Дедеагач.
Кабадайлия беше Караибрахим. Като го гледаше човек, разбираше, че от него лъха могъщество. Това личеше по сърмалиите дрехи, кюстеци, кабадайлийски мустаци и атлазена чалма, на която имаше перо от фазан и червен рубин. До него застана Ахмед Кривия ага. Ахмед ага свали чалмата, наведе се и пи до насита, защото Караибрахим го бе черпил със серт ракия. Караибрахим гледаше към високата шилеста чука на кривото игрище в Дедеагач и нервно тракаше с пръсти пиринчената дръжка на ножа си, който беше затъкнал в силахлъка си. „Аамет Крив ага, той терена по-крив от теб, бе!?“- промълви кротко бея, но гледаше строго под мустак. “ То само една барчинка има, ефенди“- с разтреперан глас се обясни Ахмед Кривия и се приви. На тренировъчния терен кротко пасеше една крава и само се чуваше хрупкането на картълската трева и звънтенето на пиринчения и юлар…
След тези думи Караибрахим сръга нервно джипа си и потегли право към петзвездния си чифлик.“- Това не е чиляк! Това не е и турчин! Това е казълбаш! – нареждаше Ахмед Кривия, след като джипа със сайбията замина.
„- Мълчи, Сашко ага, анджак, края му е дошъл, та е такъв лют. Банката му фалира, от Интерпол го издирват. Само тук в Дедеагач е рахат…Пък и празник е днес….“-промълви Юли ага.
Белият джип на Караибрахим наближи петзвездните сараи. На вратата чакаше баш треньорът Мър Стоилоглу от Аскьой. Караибрахим видя своя пазвантин и се усмихна:
– Ошгелдин, Мър ефенди!
– Ошболдук! – отвърна Мър ага.
– Боюронуз! – покани го Караибрахим в ачик одаята, откъдето се виждаше и тренировъчния терен.
– Е, разправяй, какво ново из твоя вилает, слушат ли момците, търчът ли, тренират ли?
– Хаир, хаир, ефендилер! – отговори Мър Стоилоглу.
Една кадъна донесе шекерлия кафе и двамата заотпиваха бавно.
– Времето ще покаже, аратлик! – рече Караибрахим – но празник е сега, нашия Банго Васил, най-първият!”.
Караибраим бръкна в пояса на потурите си и изкара кожена кесия и подаде три меджедии на Стоилоглу. – На, да се почерпиш!”
– Аллах бин берекет версин! Да си жив и здрав дето ми даде треньорския пост в „Канарбахче”-Филибе кюлюбю. За твое здраве ще ги изхарча, ефенди!”- в умиление и със сълзи на очи целуна ръка Мър Стоилоглу и додаде:
– Аллах да ти наспори имането!
Когато се разделиха, Караибрахим ага му каза:
– Много поздрави на твоята челяд-момчетата на терена, на цялото кюлюбю „Канарбахче”, и не забравяй приказката за коня!
4
9
Преди днешната последна тренировка президентът на Локомотив (Пловдив) Левент Назифоглу донесе баклава и почерпи всички на стадиона. Той обясни, че така се процедирало преди всеки мач в Турция. Машаала!!
1
психопатията идва само от Лаута, писателче!
4
7
Няма да дам банда гейове да ме командват. Никой не може да ми даде наклон на оная работа. Аз решавам. Ако трябва, само с юноши ще играем, но ще постигнем нещо. Момчета показват, че заслужават да се насочим към тях. От лигльовци ми писва. Досега бях с Пената, който знаете какви мачове и къде е играл. Все по 90 минути, тия сега след 50-ата не могат. Имам бизнес и ми казват кога ще ми преведат пари. Щом го сторят, се разплащам. Както стана. Тези, които работят за мен, трябва да го правят съвестно и професионално. Така разбирам нещата”, отсече босът.
Навръх големия празник Банго Васил Караибрахим навести отбора си в Дедеагач.
Кабадайлия беше Караибрахим. Като го гледаше човек, разбираше, че от него лъха могъщество. Това личеше по сърмалиите дрехи, кюстеци, кабадайлийски мустаци и атлазена чалма, на която имаше перо от фазан и червен рубин. До него застана Ахмед Кривия ага. Ахмед ага свали чалмата, наведе се и пи до насита, защото Караибрахим го бе черпил със серт ракия. Караибрахим гледаше към високата шилеста чука на кривото игрище в Дедеагач и нервно тракаше с пръсти пиринчената дръжка на ножа си, който беше затъкнал в силахлъка си. „Аамет Крив ага, той терена по-крив от теб, бе!?“- промълви кротко бея, но гледаше строго под мустак. “ То само една барчинка има, ефенди“- с разтреперан глас се обясни Ахмед Кривия и се приви. На тренировъчния терен кротко пасеше една крава и само се чуваше хрупкането на картълската трева и звънтенето на пиринчения и юлар…
След тези думи Караибрахим сръга нервно джипа си и потегли право към петзвездния си чифлик.“- Това не е чиляк! Това не е и турчин! Това е казълбаш! – нареждаше Ахмед Кривия, след като джипа със сайбията замина.
„- Мълчи, Сашко ага, анджак, края му е дошъл, та е такъв лют. Банката му фалира, от Интерпол го издирват. Само тук в Дедеагач е рахат…Пък и празник е днес….“-промълви Юли ага.
Белият джип на Караибрахим наближи петзвездните сараи. На вратата чакаше баш треньорът Мър Стоилоглу от Аскьой. Караибрахим видя своя пазвантин и се усмихна:
– Ошгелдин, Мър ефенди!
– Ошболдук! – отвърна Мър ага.
– Боюронуз! – покани го Караибрахим в ачик одаята, откъдето се виждаше и тренировъчния терен.
– Е, разправяй, какво ново из твоя вилает, слушат ли момците, търчът ли, тренират ли?
– Хаир, хаир, ефендилер! – отговори Мър Стоилоглу.
Една кадъна донесе шекерлия кафе и двамата заотпиваха бавно.
– Времето ще покаже, аратлик! – рече Караибрахим – но празник е сега, нашия Банго Васил, най-първият!”.
Караибраим бръкна в пояса на потурите си и изкара кожена кесия и подаде три меджедии на Стоилоглу. – На, да се почерпиш!”
– Аллах бин берекет версин! Да си жив и здрав дето ми даде треньорския пост в „Канарбахче”-Филибе кюлюбю. За твое здраве ще ги изхарча, ефенди!”- в умиление и със сълзи на очи целуна ръка Мър Стоилоглу и додаде:
– Аллах да ти наспори имането!
Когато се разделиха, Караибрахим ага му каза:
– Много поздрави на твоята челяд-момчетата на терена, на цялото кюлюбю „Канарбахче”, и не забравяй приказката за коня!
Преди днешната последна тренировка президентът на Локомотив (Пловдив) Левент Назифоглу донесе баклава и почерпи всички на стадиона. Той обясни, че така се процедирало преди всеки мач в Турция. Машаала!!
психопатията идва само от Лаута, писателче!
Няма да дам банда гейове да ме командват. Никой не може да ми даде наклон на оная работа. Аз решавам. Ако трябва, само с юноши ще играем, но ще постигнем нещо. Момчета показват, че заслужават да се насочим към тях. От лигльовци ми писва. Досега бях с Пената, който знаете какви мачове и къде е играл. Все по 90 минути, тия сега след 50-ата не могат. Имам бизнес и ми казват кога ще ми преведат пари. Щом го сторят, се разплащам. Както стана. Тези, които работят за мен, трябва да го правят съвестно и професионално. Така разбирам нещата”, отсече босът.
Comments are closed.