Пловдивчанин вкара в България секретни от векове японски техники и практики! СНИМКИ

“Бойните изкуства, ако се практикуват правилно, развиват качествата на човек отвътре навън. ”Дай До Кан” е мястото! Благодарен съм, че се докоснах и се докосвам до традицията, която автентично се предава при вас!”
Димитър Пашков

“Място,където децата израстват емоционално по непринуден начин.Място,където децата виждат и се учат на морални устои. Съжалявам,че не заведох детето си там по-рано!”
Боряна Иванова

Това са само малка част от отзивите, на които попаднахме, когато започнахме да проучваме школата по Дайдо Кан в Пловдив, ръководена от Димитър Антонов.

Залата за тренировки се намира в квартал Коматево в близост до базата на ПФК Ботев Пловдив. Личи си, че всичко там е направено с много любов, раздаване, влагане и сърце. Още с влизането във въздуха витае усещането за духовно място. Място, в което ще намерим покой от забързаното ежедневие. Място, където проблемите няма да могат да натискат като с кубинка съзнанието ни.

Попадаме на сесията за деца по Айкидо. Двайсетина малчугани трескаво се подготвят за тренировката. От много мънички – до по-големи. Помагат си един друг, за да са в изряден вид за началото на заниманието. Всички заедно, старателно почистват залата за тренировки и я подготвят за себе си.

Всички са строени. Заели са стойката на земята, а от далечният край на залата влиза учителят – сенсей Димитър Антонов. И до този момент бе тихо, чуваше се само шептенето на малчуганите, но при появата на Митко тишината изцяло завзема въздуха. Учител и ученици се поздравяват и започва днешната тренировка. Дисциплината е на много високо ниво. Но само за минути разбираш, че тя не е постигната с крясъци и викове, а със спокойно, смирение и най-вече справедливо отношение към децата.

Тренировката завършва с тежка новина за младите момчета. Любимото им куче, което е било с тях по лагери и което е живеело в школата им, е отровено на Гребната база от лош човек. Някои деца се разплакват. Новината е тежка, но тя не е скрита от тях. Тук тече тяхната подготовка за истинския живот.

Тренировката приключва, а ние сядаме с Митко, за да пием по чай и да разговаряме за това, което прави.

– Те имаха специално отношение към това куче. То беше техен приятел. Подготвям ги за реалността и правилното отношение към всеки вид ситуация. Това е естествен процес и те трябва да бъдат подготвени.

– Идеята да заминем в Япония бяха бойните изкуства. След това се появиха и дихателните практики. Останах да живея там в специално училище и съвместно тренирах с професионалисти и монаси. Имах интензивни тренировки и обучения. Мястото където живеех, бе свързано с манастир. Там не се допускат цивилни. Доста е тежко, малко хора го правят, защото това е сериозен сблъсък с човешките възможности. Бойните изкуства са безразривно свързани с дихателните техники, с медитацията…

– Определено имат ефект, но най-вече при мъжете и жените. При децата е по-различно, но и те покрай Айкидото се учат на правилно дишане. Все пак правилното движение е свързано с правилното дишане. При възрастните вече тези дихателни упражнения са много по осъзнати.

– Масово се подлагат хората на тази упражнения именно заради стреса. Тези дихателни техники изчистват съзнанието ни и помагат за борбата с напрежението.

Чисто физически те повишават налягането на тялото. То става доста по-неуязвимо. Повишеното налягане уплътнява органите и дори при едно обикновено падане, тялото  е доста по неуязвимо и неподатливо на контузии.

От съзнанието изчезва стреса и спомага за контролиране на стресови ситуации. Спомага и за правилните решения при стресови ситуации.

Когато целенасочено работиш за дишането си и го подобряваш с тренировки, това оказва положително влияние на всичките ти дейности. В Япония например художници го практикуват, за да рисуват по-добре, стрелци с лък – за да с по-точни и т.н. В общи линии, правилното дишане ще ти помогне във всеки един аспект от живота и от твоето ежедневие.

– Определено! Аз съм го изпитвал върху себе си. Единственото нещо, което се изисква е постоянство и ежедневен труд. Ще дам пример. В началото на януари, когато зимата е в разгара си, ние правим тези упражнения на открито и само по боксерки. Болка и студ не изпитваме. Сами си направете сметка.

– Имаме всекидневна практика, имаме и уикенд практика. Всеки е добре дошъл и заедно ще намерим начин как той да започне при нас. Провеждат се и Айкидо семинари. Помагаме и на други школи. Събития, тренировки и практики има. Стига да има желание, всеки може да се включи. Имаме сутрешни тренировки, вечерни тренировки. Имаме и тренировки, и практики в събота, които продължават по 6 часа. Имаме и тренировки, които почват започват в събота вечер и завършват в неделя следобед. Имаме практика за по-напреднали и по-отдадени, която започва в четвъртък и завършва в неделя. В пълна изолация и без напускане на мястото.

– Светът търси повече комфорт. Истински търсещите хора се обръщат към нас. Има хора, по-скептични, но повечето са хора с по-отворено съзнание. Хора, които са изчели много, видели много и са открили истината за себе си. Хора, които са с мотив, които искат да намерят нещо неизчерпаемо, нещо, което няма с времето да спре да ги зарежда. Нашите практики са за абсолютно всеки, който има желание. Желанието и отдадеността са най-важното.

– Да, да. Много. Идва ли са при нас дори футболисти, които да научим как да падат, така че да не се нараняват, да се предпазват от контузии и да се измъкват невредими от тежки физически сблъсъци.

– Квалифицирани сме за деца над 6 години. Горна възрастова граница – няма. Има някои дечица, които са готови за това и малко по-рано, но повечето след 6-годишна възраст могат да се справят.

– Моята лична мисия е този път да го завърша до край. С децата искам да изградя едно по-стойностно и по-отговорно младо общество. Аз ще следвам този път, дори и да нямам последователи. Това, което пренасяме тук, е доста било серкетно с векове в Япония. Сега е отворено към обществото и запознаваме хората с него, за да служи тази култура на обществото. Аз, като човекът, който пренася това учение в България, се чувствам длъжен да го запазя неосквернено, неподправено, да не се злоупотребява с него. Има много хора, които подкрепят това нещо и помагат. Ангел Попов от Рефан е най-големият ни спомоществувател. Също така и моят колега Пламен Бояджиев. Рефан са ни помагали много и за строежа на залата и за семинари, и за гостуването на майстори от Япония и САЩ, и за всичко останало.

– Аз имах предложението да остана да живея в Япония. Предпочетох обаче да се завърна в България. Идеята ни е след време да затворим кръга, така че да нямаме зависимост от външния свят. Имаме идеи да произвеждаме храна, сами да се грижим за нашето място. Разбира се, много по-щастливи ще сме, ако имаме все повече последователи, тогава ще е и много по-лесно.

– За момента да, ние сме пионерите, които сме го внесли у нас.

——————-

(1) Zen практика

Основата на Zen е zazen, или седяща медитация. Zen temple (храм) е място, където roshi/роши (учител) и unsui/унсуи (ученик) живеят заедно. Веднъж приет в храма, unsui получава koan (въпрос), над който да мисли. Unsui се стреми да намери отговор на въпроса чрез zazen, samu (работа) и всичко, присъщо за живота в храма. Разбира се, отговорът не е нещо, което може да бъде намерено отвън. Той може да бъде намерен единствено в zazen и другите практики; в усилие да “пробиеш” съзнанието си до по-високо ниво на прозрение.
В Ichikukai доджо веднъж месечно се провежда sesshin, интензивен уикенд в медитация, на който присъства roshi. На учениците се дава възможност за sanzen, разговор с roshi на четири очи, в който се опитват да дадат отговор на зададения им koan. По този начин unsui има възможност да се развие в практиката си. Sesshin се провежда от петък вечерта до неделя вечерта.

(2) Misogi практика

Misogi е практика kokyu-ho, или “дихателна практика”, с цел отваряне на по-високо ниво на съзнанието. Всеки, който избере да практикува Misogi, трябва първо да премине през shogaku shugyo, буквално да се “сблъскат” с kokyo-no. Тази практика започва в четвъртък вечерта и продължава до неделя вечерта. На участниците не се позволява да се включват по средата, или да напускат преди завършването на практиката. С това подчертаваме, че веднъж започнал shugaku shugyo, практикуващият не може да напусне доджото до пълното му завършване. Практиката, с изключение на времето за хранене и кратки почивки, не е нищо друго, освен строго концентриран и фокусиран курс kokyu-ho. По време на практиката, ние сваляме откъслечните лични представи, за да покажем лежащата под тях мъдрост и истинско Аз.
Процесът, който следваме е бил създаден от Inoue Masagane, по време на Edo Period (1603-1868)*. Неговите думи: “Престани да мислиш за деня, нощта, почивката, глада; фокусирай мисълта си на дъха, до момента, в който ни вдишваш, ни издишваш…и внезапно! Яснота.” За да получим ясно прозрение, Inoue казва, ние се подчиняваме на тази практиката.

Котаро Хирута сенсей казва: “Често казвам на желаещите за shugaku shygio, че не добре за тях да пристъпват към практиката с “половин сърце”, без пълна убеденост. Трябва да си напълно подготвен и готов да дадеш всичко от себе си (думите на Inoue “фокусирай цялата си мисъл…докато ни вдишваш, ни издишваш). Ако имате желание за каквото и да е развитие.

 

*Edo Period (1603-1868) характеризира се с икономически подем, стриктен социален ред, изолирана външна политика, “не на войните”, стабилност, развитие на изкуството и културата. Edo (вход на залива) е старото име на Токио.