Днес ви представяме първата неизвестна история от “Историята” – как Левски доведе Христо Стоичков в ЦСКА:
“Тук е моментът да ви призная една тайна. Нали и затова я пишем тази биография? Разсeкретяваме в досиетата “Х”. През късната есен на 1984 година пристигнах в ЦСКА с любезното съдействие на вечния враг на “армейците” – футболен клуб Левски-Спартак! Звучи невероятно, но си е абсолютен факт – като този, че Слънцето изгрява от изток!
Хеброс игра срещу “сините” за Купата на Народна Република България в Харманли. Бяха много силни в този момент, но въпреки това не ни биха лесно. А след мача Сава Савов уреди гостите да вземат “едно от момчетата” в автобуса си до София – имало работа да върши там. И те не само приеха, но и бяха много любезни с мен. Дадоха ми дори вечеря – пакет суха храна като на всички от отбора. И, о-о-о, какво намигване на Съдбата. Бих казал и с двете очи! Настаниха ме на двойна седалка до Николай Илиев, с когото по-късно във времето никога не сме се харесвали. Нещо повече – седем години по-късно стигнахме до открита конфронтация за това кой от нас двамата да е капитан на националния отбор.
Отсъствах от мач с Шотландия в Глазгоу през март 1991 година и тогава преди двубоя отборът му взе лентата, но… Но в името на някакъв измислен компромис избрали да я дадат не на мен, а на трето лице – на вратаря. Махнах небрежно с ръка при тази новина. Лентата не прави футболиста. А и в този период на моята кариера не само се бях изправил с лице пред най-големите мишени в световния футбол, но и се чувствах готов да ги сваля.
Стоп! Много скочихме във времето. Връщаме се в автобуса. Тогава аз също бях любезен с левскарите. Не им казах да ме оставят пред комплекс “Червено знаме”, защото отивам в София. Не исках по никакъв начин да се обидят. Най-малкото защото се показаха колегиални. Посочих им за моя спирка хотел “Плиска”, който беше съвсем близо до червеното гнездо. А там пък вече ме посрещнаха треньорът Стоян Йорданов и администраторът Любо Царев.
Така стана всичко. Де факто Левски ме отведе на колела в ЦСКА. Използвах ги като такситата “Юбер” – първи в България и даже безплатно. Да, неведоми са наистина пътищата господни и аз пътувах по един от тях със… “син” автобус. Наясно съм, разбира се – ако тогава левскарите можеха да погледнат в бъдещето и да видят каква “стока” доставят в София, сигурно щяха… Щяха да ме влачат от Харманли до столицата, завързан с въже на теглича на автобуса. И с право – колко много проблеми щяха да си спестят така!
…
В ЦСКА още от първия ден бяха в шах с моята история. Не само че съм пристигнал с автобуса на Левски-Спартак, но и нямам документи! Шефът на футболния клуб, полковник Никола Миланов – вездесъщият типаж Чопъра, за когото дори в Харманли бяхме слушали легенди – не можеше да повярва какъв елемент се е изпънал пред бюрото му. “Момче, какъв такъв незнаен герой си, че да ми се явяваш в ЦСКА като нелегален?!” Това ми беше за “Добър ден”. Какво можех да му отговоря? Приех друга тактика. Мълча и дъвча въздух. Мъча се да не гледам като елен – фарове. Някаква муха от “В” група се явява неподготвена пред другаря полковник, който само преди две-три години е командвал ЦСКА при детронирането на еврошампионите Ливърпул и Нотингам. Миланов изръмжа още нещо в свой стил и задейства машината още пред мен. Каза ми, че е русенец, но това изобщо не повлия, когато вдигна телефона на моите хора от неговия роден град. Изстреля като “Катюша” ругатни към тях и след като здраво ги зашемети, чух най-важното. Ако до 24 часа паспортът ми не се появи на “Армията”, да се стягат за 6-месечен запас. Като за начало. Много време им даде. Не, не само за срока на запаса. Още вечерта паспортът беше в джоба ми”.
