Зимната пауза във футбола е време за анализи, коментари и оценки относно свършеното през първия дял от шампионата. По този повод екип на Рlovdivderby разговаря със старши-треньорът на Хебър Николай Митов.
– Николай, Хебър финишира първи в есенното подреждане на Трета Югозападна футболна лига за първи път от 32 години насам. Каква е твоята най-кратка оценка за игрите на отбора дотук?
– Като цяло съм доволен от показаното от отбора през този първи дял на шампионата и по-специално визирам периода, след датата на която поех Хебър. Оценката ми за резултатите няма как да бъде различна от много добра на фона на 7 победи и 1 равен мач. Казано иначе ние почти взехме възможния максимум. Когато поех отбора разликата от Оборище беше 2 точки за нас. Толкова беше и авансът ни спрямо Пирин (Разлог). Вихрен (Сандански) пък бяха на 6 пункта от Хебър, но предстоеше директен двубой в Пазарджик. Взехме всичките дербита – у дома и навън и ще бъде несериозно да кажа, че не съм доволен от момчетата. От тяхна страна имаше уникално старание и те се вложиха на максимум.
– На зимната пауза Хебър е със 7 точки пред втория Оборище. Много или малко е това като аванс?
– В този въпрос се съдържа и отговорът. Да, тези 7 точки са и много и малко като преднина. Доколкото знам преди година по това време Хебър е бил на 7 точки от тогавашният есенен лидер ЦСКА 1948, но в един момент всичко е било решено в прекия двубой, след като преднината на столичани е била сведена до 3 точки. Така че тези 7 точки за нас в момента съвсем не ме успокояват. Ще стана спокоен, когато и математически Хебър бъде недостижим в класацията и вземе предсрочно визата за Втора лига.
– Доколко съжаляваше за пропуснатите 2 точки в Своге?
– От гледна точка на това, че свършихме 0:0 срещу отбор, който е в края на класирането трябва да се съжалява. Но пък трябва да бъдем и реалисти, защото взехме мачове, в които можеше да загубим по 2 точки, завършвайки наравно, например. Визирам основно срещите в Разлог и тук с Вихрен и Миньор. Още от време когато бях футболист в Хебър знаех, че публиката е претенциозна и изисква освен Хебър да бие да го прави резултатно, пък, ако може и с красива игра.
– Какво попречи на „зелените” да бъдат по-убедителни в резултата за тези 7 победи мача?
– Ще започна от реализацията на положенията. Анализът показва, че такива се създаваха достатъчно, но в тяхното материализиране не бяхме на висота. От друга страна в някои срещи се видя психическа неустойчивост при нас. Пример – мачът с Вихрен – поведохме с 2:0 и допуснахме резултата да стане 2:2. Същото стана и с Германея, а с Миньор трябваше 3 пъти да повеждаме за да бием накрая с 3:2. В същото време имаше серия от мачове със суха мрежа за нашия отбор, но заради липсата отново на пропуски отпред трябваше да треперим до последно. Точно заради пропуските се издънихме и в Своге. Там имахме 3 стопроцентови положения, но като няма реализация разделихме точките с ялово 0:0. За да биеш просто трябва да вкараш поне 1 гол, защото не е достатъчно само да не допуснеш. От тази гледна точка съм реалист и Ви казвам, че имаме още много работа. Това, което искам да виждам от Хебър е да бъде отбор, който да е готов на 100 %-та за Втора лига и после като сме там да нямаме притеснения дали ще останем в групата или не. Амбицията ми е да направя Хебър такъв, какъвто беше едно време, когато аз играх в него. Тогава съперниците на чужд терен ни се молеха да завършим равен с тях.
– На какво отдаваш тази ниска ефективност пред гола в голяма част от срещите – липса на нужното майсторство, пренавиване, малшанс или нещо друго?
– Бих казал от всичко, което изброи по-малко. Причините са комплексни. Все пак да кажем, че и на футболистите не им е лесно, защото всички до един са наясно за какво се бори Хебър във всеки мач и каква отговорност носят. Напрежение не може да няма, но аз пък казвам, че който не може да носи на напрежение няма как да играе голям футбол.
– Ясно беше, че когато пое отбора го направи в заварено положение, с наследена селекция и подготовка. Не се оплака обаче и за миг в интерес на общата работа и цели. От страни погледнато обаче се видя, че в Хебър е налице един дисбаланс на постове и звена, което нямаше как да не те лимитира при избора на състава и използването на резервите в хода на мачовете. Сега може ли да потвърдиш това?
– Аз не крия, че има диспропорции и това със сигурност се вижда от хората, които гледат мачовете на Хебър. Даже не е нужно да са в кухнята на отбора за да го усетят. Сега по време на зимната пауза ще се опитам през инструмента на селекцията да направя нужните корекции в това отношение. Защото, когато имаш цели трябва да си с по-дълга скамейка. Ще се натрупат картони, последния мач показа, че не сме застраховани и от тежки контузии. В същото време това е добре за самите футболисти за да може да ги държим нащрек. Аз съм им казвал, че за мен няма титуляри и резерви. И когато някои бъде заменен, този, които влиза на негово място трябва да не показва по-слаба игра от стартиралия в срещата състезател за да няма пропадане в играта.
– Битуват две тези по отношение на селекцията, когато един отбор гони влизане в по-горна група. Първата е свързана с ангажиране на състезатели, които да свършат работата за момента и после през лятото да се прави нова шокова селекция или към сегашното ядро да се прикрепят 3-4, но наистина класни попълнения, които след това да поведат хорото в „Б” група. Ти на коя теза си привърженик?
– Аз лично да предпочитам тази основа, за която говориш да я имам още до края на това първенство, а не да правя през лятото отбор от нулата. В трета лига обаче знаеш, че всичко е условно, защото няма договори. На практика и в момента нито един отбор не разполага вече с футболистите си и така ще бъде до първия пролетен кръг. Принципно, за мен смяната на футболистите през 6 месеца е пилеене на време и ресурси. Освен, че няма гаранция на какви хора ще попаднеш се губи и страшно много време в изграждане на отбор.
– Както отворихме думата за селекция, може ли да кажем колко нови попълнения като бройка смята да привлече Николай Митов през зимата?
– Мога да кажа, че такива със сигурност ще има, до този момент сега са три, но не искам да го коментирам, защото ще бъде малко като нероден Петко. Едно нещо, докато не стане факт специално за аматьорския футбол е меко казано рисковано да се твърди. Защото гаранция няма за нищо. За мен е било винаги приоритет още на първата тренировка да имам всички футболисти, с които ще работя в подготовка, а не да ми се влачат в хода на този процес. Предполагам, че на 10-ти, когато се съберем за старт на подготовката всички нови попълнения ще бъдат в отбора и повече няма да говорим за селекция в движение, а ще се концентрираме върху тренировъчния процес.
– От гледна точка на бюджет, а и на класиране основен съперник на Хебър се явява тимът на Оборище. Зад тях виждаш ли още някакви скрити амбиции на други отбори за челото?
– Оборище не съм ги наблюдавал на живо, но поне формално те са основния ни съперник на базата на класиране и финансово обезпечаване. Не изключвам обаче все още от играта и Вихрен (Сандански). Те са тим с много опитни футболисти. Добре е, че ги бихме в директния двубой и така не им позволихме да съкратят разликата. Един Миньор (Перник) може да е загубил шансове, но със сигурност не заслужава мястото, което заема. Радвах се, че който играеше с нас след това правеше грешка. Това показва, че срещу Хебър са давали максимума.
– С Вихрен или с Миньор ти беше най-тежкия мач като треньор?
– Когато играеш за задължителна победа във всяка среща няма лек мач. Вихрен, Пирин (Разлог), Миньор, Беласица…, но не беше например лек мача и в Дупница. Единствено с Рилски спортист си оплетохме кошницата по-рано. Аз казах и по-рано – в тази група всеки може да победи другия и резултатите го показаха.
– Последния мач в Сапарева баня роди добра и лоша новина – победа и увеличаване на аванса, но загуба за неопределено време на един от стожерите в отбраната ни Николай Стоилков?
– Много неприятна контузия за Николай. Той е добър футболист, на който разчитах и ще разчитам, когато се възстанови. Божа работа е, кога ще бъде готов. Той трябва да е спокоен, че Хебър като клуб ще застане с целия си ресурс зад него и ще направи всичко необходимо за да се възстанови по най-бързия начин. В същото време на този пост взехме двама нови футболисти, защото ще имаме нужда от тях.
– Зимната ваканция за отбора е вече факт. Всичко коректно ли е около премии и заплати. Питам те неслучайно, защото преди време това беше болна тема за футболисти и треньори на Хебър в този период от годината?
– В случая аз твърдя отговорно, че по отношение на заплащане и срокове Хебър е отличник и може да бъде образец за много отбори в професионалния футбол. Каквото е казано винаги се изплаща на дата. Това са много важни неща, защото дават на футболистите едно спокойствие и те от там насетне трябва да мислят само за футбол и за представянето си на терена.
– Какво би си пожелал на себе си и феновете в Пазарджик за новата година?
– Ще бъда щастлив, ако с играта си постепенно върнем хората по трибуните. Знам Хебър колко е силен, когато има подкрепата на феновете. И това ще бъде една от личните ми цели начело на отбора. Желая на всички весели коледни и новогодишни празници и много успехи през 2019-та година.
Некадърник, боклук! В Ботев ще идваш за треньор, а? Приседна ли ти?
За нищо не ставаш – отивай да мааш гипс-картона в Англия.
Comments are closed.