В навечерието на новогодишните празници Glas.BG Ви срещнa с някои от най-големите таланти на юношеския футбол в България. Един от участниците в поредицата от интервюта бе офанзивния футболист от школата на Левски Ивайло Христов. Роденият през 2002 година юношески национал, който е капитан на Левски U17, наскоро подписа първия си професионален договор със “синия” клуб.
– С какво ще запомниш изминалата 2018 година? Кой бе най-щастливият ти момент и кой най-лошият?
– Най-лошият момент за 2018 година бе когато претърпях операция на коляното. Бях извън терените доста дълго време, това е най-неприятното нещо за един футболист. Най-щастливият момент бе когато се преборих с контузията и започнах да играя отново.
– Левски завърши полусезона в U17 на третата позиция на едва три точки от лидера Ботев. Има ли сили отборът да се пребори за първото място и кой е основният ви конкурент за титлата?
– Имаме сили да стигнем до титлата. Основните ни конкуренти са Ботев Пловдив и Септември, които са пред нас в класирането. Може би имат повече постоянство от нас, но ако подобрим някои неща в играта си ще стигнем до първото място.
– Кой е мачът на есенния полусезон, който ще остане в съзнанието ти?
– Ще запомня мача с Лудогорец в Разград, който спечелихме с 3:2. Направихме едно посредствено първо полувреме, при което мачът беше равен. През втората част успяхме да покажем качествата си и стигнахме до победата.
– Спомена Ботев, именно срещу “канарчетата” се изправихте във финала за Купата през пролетта на 2018 година. Какво си спомняш от този мач и как премина той през твоя поглед?
– В този финал се завърнах в игра след контузията и не мисля, че бях в оптимална форма. Започнах финала от скамейката, след което на полувремето се появих в игра. Направихме някои ключови грешки през втората част, заради което изпуснахме купата.
– Кога премина в Левски и на какъв пост играеш?
– Преминах в Левски през 2014 година. Преди това играх в Славия доста дълго време. Минал съм през доста постове, но най-удобно се чувствам на крилото или като офанзивен халф.
– Наскоро подписа първия си професионален договор с Левски. Бързо ли преминаха преговорите и това ли бе детската ти мечта?
– Да, преговорите преминаха доста бързо. От съвсем малък ходих по мачове на Левски и винаги съм мечтал да съм свързан с клуба. Договорът е хубаво нещо, но това не значи, че съм изпълнил мечтата си, защото искам да се наложа в първия отбор.
– Какви са целите и мечтите ти с Левски?
– Мечтата ми е да стана шампион с Левски. След това бих искал да играя в някой голям европейски отбор. Но всичко става стъпка по стъпка.
– Доста големи таланти преминаха през школата на “сините”, но след това не успяха да се наложат в мъжкия отбор, защо според теб се получава така?
– Левски е един голям отбор. Неговите цели винаги са високи и това води до привличането на доста класни футболисти, с които един юноша трудно би се преборил за място. Въпреки това, през годините имаше някои футболисти, които успяха да излезнат от школата и отидоха да играят в чужбина.
– Какво си пожелаваш за новата 2019 година?
– За 2019 година си пожелавам най-вече да съм жив и здрав. Всички около мен да са живи и здрави и разбира се – да станем шампиони.
– В навечерието на новата година какво ще пожелаеш на читателите на Glas.Bg за 2019 година?
– Пожелавам на всички читатели на Glas.Bg да са живи и здрави. Всичко друго в живота може да се постигне.