В първите дни на 2019 година Glas.BG ни срещна с някои от най-големите таланти на юношеския футбол в България. Поредицата от интервюта продължаваме с централния защитник Християн Петров. Роденият през 2002 година бранител, който в момента защитава цветовете на ЦСКА-София, е неизменен титуляр и в юношеския национален отбор на България до 17 години. Християн е юноша на Локо Пд, но пред година и половина напусна Лаута, устремен към представителния отбор на тима на сърцето си ЦСКА-София.
– Стартирахте убедително сезона, но във втория дял от първия полусезон записахте някои тежки загуби. На какво ги отдаваш и имате ли шанс за титлата?
– Да, наистина стартирахме добре с пет поредни победи, но след това загубихме дербито с Левски. Не знам на какво се дължат тези загуби, тъй като в тренировъчния процес всичко е наред, но като дойде самият мач и нещо не се получава. Сезонът е дълъг, има много мачове и имаме някакъв шанс.
– Записа серия силни игри, стигна и до титулярно място в националния отбор. Как оценяш изминалата 2018 година за себе си и кой е най-запомнящият се момент за теб?
– Определено имах добри мачове както с ЦСКА, така и с националния отбор. 2018 година ми помогна да вдигна едно ниво нагоре и да продължавам да се развивам, много съм доволен от това. Най-запомнящ се момент може би нямам, всеки мач играя така, все едно ми е последен и зависи всичко от него.
– Какво не ни достигна, за да продължим в следващия кръг на евроквалификациите? Ти игра титуляр във всеки един от мачовете , как видя развитието на двубоите отблизо?
– Не ни достигна късмет и малко класа. В първия мач атмосферните условия не позволяваха красива игра и всичко водеше до равен резултат. Но в последната минута вятърът изигра лоша шега и незаслужено ни победиха. Във втория мач, който беше срещу Австрия, играхме по-добре, но определено съперникът бе по-класният отбор. Въпреки това, отново двубоят вървеше към равенство, но пак в последните минути другият отбор отбеляза. Напълно незаслужено отпаднахме от квалификациите.
– Измина година и половина от преминаването ти в ЦСКА-София от Локомотив Пловдив. Правилна крачка ли бе това за теб и следиш ли случващото се в бившия ти клуб?
– Да, според мен това е най-доброто, но и най-трудното решение в моя живот до момента. В ЦСКА всички сме като едно семейство и всеки винаги ти помага, радвам се за преминаването си в този отбор. Следя постоянно случващото се в Локомотив и комуникирам с някои от момчетата.
– ЦСКА-София разполага с една от най-добрите бази в България, какви условия предлага тя?
– Базата на ЦСКА е наистина много добра, с много качествени терени. Предразполага за развиване на футболисти. С времето тя ще става по-голяма и по-добре устроена за развиване на състезателите в клуба.
– В мъжкия отбор на ЦСКА-София преобладават чужденците, това притеснява ли те и получават ли шанс младите българи за развитие в родния елит?
– Наистина има повече чужденци не само в ЦСКА, но и навсякъде в отборите от Първа лига. В повечето случаи сме си виновни самите ние, защото не работим достатъчно. За да достигнеш мъжкия отбор трябва да си подготвен във всеки компонент, но това няма как да стане с час и половина – два тренировка с отбора. Трябва да се работи индивидуално както за футболните качества, така и физически. И когато получиш шанс за мъжкия отбор да си подготвен и да го грабнеш.
– Какво предстои за теб през 2019 година, какви са мечтите ти и свързани ли са с отбора на ЦСКА-София?
– Мечтите ми са да попадна в състава на националния отбор до 18 години и да направя няколко тренировки с първия отбор на ЦСКА. Пожелавам си 2019 да е по-успешна от изминалите и да продължавам да надграждам.