Легендата на Ботев (Пловдив) и българския футбол Динко Дерменджиев ни напусна тази нощ само месец преди да навърши 78 години.

Чико започва футболната си кариера като вратар в юношите на Марица (Пловдив). През 1959 г. преминава в отбора на Ботев (Пловдив), където играе до 1978 г., общо 19 сезона. Той е футболистът с най-много мачове и най-много голове в историята на “канарчетата”. Изиграл е 447 мача в “А” РФГ и е отбелязал в тях 194 гола. От 26 дузпи е реализирал 22, автор е на 7 хеттрика. В евротурнирите има 10 мача и 3 гола (2 мача и 1 гол в КЕШ, 6 мача и 1 гол в КНК и 2 мача и 1 гол за купата на УЕФА). За националния отбор е играл 58 срещи и има 19 гола. Три пъти участник на Световно първенство – Чили (1962, 2 мача), Англия (1966, 2 мача) и Мексико (1970, 2 мача и 1 гол).

Обявен е за “Футболист на Пловдив” за 1966, 1967 и 1976 година. Избран от привържениците на Ботев (Пловдив) за футболист №1 на клуба за ХХ век. Шампион през 1967 и носител на купата на страната през 1962 г. с “Ботев” (Пловдив), сребърен медалист през 1963 г. и бронзов медалист през 1961 г. от шампионатите на “А” РФГ и Балканската клубна купа за 1972 г., финалист за купата на страната през 1963 и 1964 г. “Заслужил майстор на спорта” от 1967 г. Спортсмен № 1 на България за 1974 г.

Като треньор извежда Ботев (Пловдив) до Купата на страната през 1981 година, а също така е начело на Левски през сезон 1991/92.

Чико ще остане в спомените ни като един от най-доблестните и почтени хора, невероятен майстор с коженото кълбо, джентълмен и близък приятел на Георги Аспарухов.

Почивай в мир, шампионе!

ПФК Левски изказва своите съболезнования на близките и приятелите на Динко Дерменджиев!

Зума: Загубих брат! Чико е епоха за Пловдив и футбола

Много натъжен от смъртта на Динко Дерменджиев бе легендата на Локомотив и българския футбол Христо Бонев. Двамата творяха изкуство на терена като съотборници в националния ни тим, а съперничеството им като лидери на черно-белите и Ботев пълнеше Градския стадион и раждаше митове. “Не мога да повярвам, че Чико не е сред нас. Загубих брат. Брат от големия футбол”, бяха първите думи на Зума, цитиран от marica.bg.
“Четири години с Динко деляхме една стая в националния отбор. Преживявахме радости, тъги, възходи, провали. Не знам как да опиша това, думите са бедни. Макар и противници на терена с Локо и Ботев, ние имахме голямо уважение един към друг. От Чико съм чувал и чел най-хубавите думи за себе си като футболист. Той беше толкова голям, огромен бих казал, че зависттта му беше чужда и с удоволствие говореше да таланта у другите.
За футболните качества на Чико, е излишно да говоря. Той беше уникален интелект на терена. Разбирахме се дори без поглед в националния отбор. Винаги имаше по няколко нестандартни решения за ситуации, които правеха противниковите защитници да полудяват. Динко беше артист на терена и победител. Освен за победата, той играеше и за красотата във футбола. Затова и го обичаха не само феновете на Ботев, а и в цяла България. Контраатаката на Ботев с Тумби и Добри Ненов беше уникална и никой не може да я повтори след тях.
Не мога да отрека, че на терена е имало и тежки моменти в съперничеството ни. По наше време обаче нямаше война и омраза между играчите и публиката. Затова и имаше футбол. Дори след разменени реплики обаче, ние с Чико намирахме път един към друг и никога не сме били с друг в стая, когато са ни викали в националния отбор. Дори разговор за футбол с него беше огромно удоволствие.
След края на активната ни състезателна кариера приятелството ни продължи почти то онзи момент, когато той влезе в болница. Чико го уважаваха всички. Не е случайно, че той е бил с бивши играчи на Локомотив, когато е получил удар. Точно те първи са му се притекли на помощ. Аз отидох при Динко още на другия ден, когато бе приет в болницата. Лекарите не пускаха, но на мен ми разрешиха. Беше в добро настроение, пошегувахме се, поприказвахме и бях убеден, че ще спечели и тази битка. Уви, Бог е решил да го прибере при себе си.
Няма да забравя как преди двадесетина години ми се обадиха разтревожени, чак разгневени наши фенове. Тогава живеех и работех в Кипър. Те потърсиха съдействие да направя нещо, тъй като жълто-черната легенда Чико станал треньор на Локо. Те приемаха това като светотатство и очакваха, че аз ще се ядосам и ще направя нещо, за да не допусна това. Локо тогава беше в много трудна ситуация и почти изпаднал. Казах им: Не пипайте Чико! В този момент само той може да спаси Локомотив. И Чико го направи, с което спечели любовта и на нашите фенове. Той винаги е бил добре дошъл на Лаута.
И сега, когато предстои финал между Локомотив и Ботев, искам да призова в памет на Чико да няма безредици, побоища и грозни сцени. За да победи футбола. Този футбол, който Чико обичаше, за който беше роден и за който живя.
Изказвам съболезнования на цялото му семейство! Мария, Цветозар и Динко! Бъдете благодарни на Бог, че бяхте най-близките хора на такъв велик човек като Динко Дерменджиев! Той беше епоха не само за футбола, а и за живота на Пловдив!

Лудогорец:

ПФК Лудогорец изпрати съболезнователно писмо до близките, приятелите и колегите на легендата на Ботев (Пд) и националния отбор Динко Дерменджиев, който почина в събота сутринта. Ето текстът на писмото:

ПФК „Лудогорец“ изказва своите най-искрени съболезнования на близките, роднините, приятелите и колегите на Динко Дерменджиев по повод кончината му. Той бе сред най-големите футболисти в историята на Ботев (Пд) и националния отбор на България и има сериозен принос за редица успехи в страната и чужбина. Чико беше приятел на ръководството на ПФК „Лудогорец“. Скърбим заедно с вас.

Почивай в мир, Чико!

Марица Пловдив:

На 77 години, след боледуване, си отиде големият Динко Дерменджиев – Чико! Един от легендарните пловдивски футболисти, донесъл толкова много радост на феновете на футбола не само в нашия град. Чико прави първите си стъпки във футбола в “Марица”. През есента на 1957 г. той дебютира за представителния тим на маричани, а през 1959 преминава в “Ботев”. Бил е и треньор на тима от “Кършияка” през 1997 г. (На снимка 1 и 3: Есента на 1957 г. Стефан Тинков, Момчил Георгиев и Динко Дерменджиев (Чико) в първия им мач с мъжете на “Марица”.)
За “Ботев” играе общо 19 сезона. Изиграл е 447 мача в “А” РФГ и е отбелязал в тях 194 гола. В евротурнирите има 10 мача и 3 гола. За националния отбор е играл 58 срещи и има 19 гола. Три пъти участник на Световно първенство – Чили (1962, 2 мача), Англия (1966, 2 мача) и Мексико (1970, 2 мача и 1 гол). Обявяван за “Футболист на Пловдив” за 1966, 1967 и 1976 година. Избран от привържениците на Ботев (Пловдив) за футболист №1 на клуба за ХХ век. Шампион през 1967 и носител на купата на страната през 1962 г. с “Ботев” (Пловдив), вицешампион през 1963 г. и бронзов медалист през 1961 г. от шампионатите на “А” РФГ и Балканската клубна купа за 1972 г., финалист за купата на страната през 1963 и 1964 г. “Заслужил майстор на спорта” от 1967 г. Спортсмен № 1 на България за 1974 г. Това са измеримите успехи постигнати от Чико, а останалите, които не могат да се опишат с цифри остават завинаги в сърцата на пловдивчани!

ПФК Марица 1921 Пловдив изказва съболезнования на всички негови близки, приятели, както и на всички, които го обичаха!

Поклон пред паметта на Чико!